И не само в професионално отношение.
Не можеше да престане да мисли за него. През деня, при непрекъснатото напрежение в работата, той все изскачаше от някъде — или лично, или името му. А след рова току ще си спомни танца в посолството, целувката на терасата, смеха на бейзболната среща. Нощем, когато бе сама, той завладяваше съзнанието й, промъкваше се мислите й. Нямаше никакво значение какво прави Лив, за да го предотврати — той просто внезапно се оказваш там. Начинът, по който се смееше, ироничното повдига не на веждата, твърдите, грапави длани. И още по-лошо много по-лошо — имаше моменти, когато бе сигурна, че усеща вкуса на устните му върху своите. Точно тогава желанието се зараждаше сякаш от нищото — неочаквано, вибриращо. Никога не беше съвсем сигурна дали да се ядосва, или да се страхува.
Няма право да я затормозява по този начин, помисли си яростно, докато ровеше в куфарчето си за друг молив. Няма право да разстройва порядъка в живота й. И този облог! Лив затвори очи и въздъхна отчаяно. Как изобщо допусна да я предизвика до такава степен, че да сключи подобен смешен облог?
Женитба! Възможно ли е да е толкова побъркан, та да си въобразява, че тя може сериозно да помисли за женитба? С него? Кой мъж ще се изправи пред жена, за която знае, че едва понася присъствието му, и ще обяви намерението си да се ожени за нея? Само глупак, реши Лив с леко свиване на раменете, но после прехапа долната устна между зъбите си. Или някой много самоуверен. За свое неудоволствие, чувстваше, че Т. С. Торп попада във втората категория.
Разбира се, няма значение колко е самоуверен. Не може да я подмами да се омъжи и тя никога няма да се остави да я придума. Така че е в пълна безопасност.
Лив се вгледа в бележките пред себе си и се запита защо ли не се чувства така?
— Майк! — Торп се намести на седалката до пресаташето Доналдсън.
— Т. С.! — Доналдсън затвори папката и му се усмихна предпазливо. Приличаше на типичния любим вуйчо: леко пълничък, започнал да оплешивява. Обаче умът му бе остър и подвижен.
— Какво имаш за мен? — запита Торп и се настани удобно.
Доналдсън повдигна и двете си вежди.
— Какво да имам? Държавническо погребение, съболезнования, подкрепа, малко пищност и церемониалност. Ще видим рамо до рамо цял куп официални лица, бивши и настоящи. Също и монархически особи. Добра възможност, Т. С. — Бръкна в джоба за лулата си, после бавно се зае да я пълни. — Ще разполагаш с предостатъчно, за да запълниш следващите два дни. Разполагаш с програмата на президента. Торп го изгледа как натъпква тютюна с палец.
— Ще бъде доста зает.
— Не отива на екскурзия в Лондон — остро отвърна Доналдсън.
— Както и никой от нас — напомни му Торп. — Всеки със своята работа. Не ми се ще да мисля, че затрудняваш моята, като криеш информация.
— Да крия информация ли, Т. С.? — бързо се изсмя Доналдсън. — Дори и да беше така, ти обикновено успяваш да измъкнеш достатъчно, за да се справиш.
— Забелязах, че има няколко допълнителни човека от тайните служби на борда — небрежно подхвърли Торп.
Доналдсън продължи да пълни лулата си.
— Първата дама също е на борда.
— Преброих и нейните хора. — Торп изчака за момент, преди да продължи. — Погребението на човек като Съмърфилд ще събере дипломати от цял свят. — Замълча, за да поеме кафето от стюардесата, докато Доналдсън го наблюдаваше над запалената клечка кибрит. — Представители от всички страни в Обединените нации и още някои други. Обещава да се получи доста сериозно събитие.
— Погребенията са потискащо събитие — изрече Доналдсън.
— Хм, потискащо — съгласи се Торп. — И опасно?
— Добре, Т. С., знаем се от доста време. Какво се опитваш да изровиш?
— Вибрации — отвърна с лукава усмивка Торп. — Някакви вибрации за неприятности, Доналдсън? Има ли причини президентът или някой от останалите високопоставени политици да бъде особено внимателен при отдаването на последна почит?
— Какво те кара да мислиш така? — отговори на въпроса с въпрос Доналдсън.
— Сърбеж — приятелски отвърна Торп.
— По-добре се почеши, Т. С. — посъветва го Доналдсън. — Нямам нищо за теб.
Торп отпи от кафето, докато обмисляше думите.
— Съмърфилд не се имаше много с ИРА.
Доналдсън се изсмя сухо.
— Нито с ПЛО или още около десетина други радикални организации. Това информационен бюлетин ли е, Т. С.?
— Просто коментар. Може ли да получа изявление от президента?
— Относно какво?
— Мнението му за политиката на Съмърфилд спрямо Ирландската републиканска армия и какво мисли за новия министър-председател.
— Мнението на президента за ИРА вече е документирано. — Доналдсън задъвка дръжката на лулата си. — Нека първо заровим Съмърфилд и тогава да обсъждаме новия министър-председател. — Погледна Торп право в очите.