Приземяването мина спокойно. Торп трябваше да остане още два часа с президента, преди да успее да се отправи към своя хотел. Разполагаше с предостатъчно кадри, които трябваше да подаде към Щатите заедно с коментара си. След като погледна часовника и направи корекция за часовата разлика, той отбеляза, че Си Ен Си ще получат репортажа му за вечерната емисия. С малко актуализация и преработка в единайсет ще приключи работата си за деня.
Загледа се в преминаващия край него Лондон. Доста години бяха изминали, откакто бе идвал за последен път. Шест? Не, седем. Но си помисли, че все още би могъл да открие кръчмата в Сохо, където беше интервюирал едно изнервено аташе от американското посолство. А след това онази галерия в Уест Енд, където срещна начинаещата художничка с рубенсови форми и глас, наподобяващ гъста сметана. За миг си припомни двете бурни нощи, прекарани заедно.
Преди седем години, помисли си той. Преди да се установи във Вашингтон. Преди Лив. Тази командировка в Лондон ще бъде по-различна. Вече не го блазнят две бурни нощи с непозната, сега иска нещо за цял живот. И само една жена. Лив!
Излезе от таксито и сам вдигна чантата си. Отдавна се беше научил да пътува с малко багаж. Във въздуха се усещаше влажен хлад — резултат от престаналия само преди минути ситен дъждец. Хората по тротоара бяха сгушени в якетата си и се движеха забързано. Когато пристъпи във фоайето на хотела, Торп забеляза тълпата журналисти, които продължаваха да се регистрират. Надеждата да се добере до стаята си, за да вземе душ преди брифинга, незабавно угасна.
— Торп!
Премести чантата и се усмихна на Лив. Тя му кимна любезно.
— Какво са ни нагласили? — попита той и му отговориха, че е подготвена временна зала за пресконференции на втория етаж. — О кей, да вървим тогава там и ще ви информирам. — Преди Лив да успее да се изгуби сред тълпата, той я улови за рамото. — Как беше полетът?
— Без проблеми. — Знаеше, че не може да се изтръгне от него, без да предизвика коментари, затова учтиво попита: — А твоят?
— Дълъг — усмихна й се, докато се тъпчеха в асансьора. — Липсваше ми.
— Престани, Торп — решително заяви тя.
— Да престанеш да ми липсваш? Ще се радвам, ако престанеш да ме избягваш.
— Не съм те избягвала. Бях заета. — Навалицата в асансьора я притискаше плътно до него. След като премести чантата в другата си ръка, Торп обви свободната около раменете й.
— Претъпкано е тук — подхвърли дружески, когато го изгледа с присвити очи. През миризмите на тютюн, изветрял одеколон и леко изпотяване, долови нейното ухание — сладко и чисто. Наложи се да овладее желанието си да зарови лице в косите й и да се потопи.
— Ще правиш сцени, така ли? — попита тихо тя сред глъчката от разговори.
— Ако ти е приятно — потвърди той. — Искам да те целуна Лив — прошепна, навеждайки се към ухото й. — Още тук и сега.
— Недей! — Нямаше място да се отдръпне от него. Можеше само да вдигне поглед и да се вгледа в очите му. Това бе първата й грешка.
Устните му бяха на сантиметри от нейните. Очите му, невъзмутимо развеселени, се взираха насреща й. Надигна се желание — опустошително сексуално привличане. Всичко се изличи от съзнанието й.
Асансьорът спря и хората около тях започнаха да излизат. Лив остана неподвижна, задържана не от ръката около раменете й, а от израза на кротко прозрение в очите му.
— Хайде, Т. С., да започваме шоуто.
Торп не отговори. Усмихна се на Лив и я поведе по коридора.
— Ще трябва да го оставим за по-късно — прошушна й тихо.
Освободена от транса, тя се отдалечи на безопасно разстояние.
— Няма по-късно — отвърна ядно, после мислено се изруга, докато заемаше място в залата.
На Торп му бяха нужни по-малко от трийсет минути, за да запознае колегите си с информацията и да ги отпрати да побързат да завършат собствените си репортажи. Когато най-накрая се добра до своята стая, беше навъртял двайсет и четири часов ден. Насочи се право към душа, като пътьом се разсъблече.
Лив се качи в стаята си и остави пиколото да донесе чантите й. Изчака го, докато се суетеше из стаята, за да дръпне пердетата и да провери кърпите. Искаше единствено чаша чай от румсървиса. И леглото си.
Отпадналост след полет, помисли си уморено, докато пъхаше банкнота в ръката на пиколото. Как така сестра й никога не страдаше, независимо по колко пъти прекосяваше океаните, от страна в страна, от едно парти на друго? Ако беше Мелинда, никога не би се задоволила с чаша чай и спокойна стая. Тя щеше да се преоблече и да се втурне навън сред нощния живот на Лондон.