— Искаш ли да идем в барчето да пийнем преди лягане?
— Не и ако искам да съм с бистра глава на сутринта. — Тя се насочи към асансьора. — Трябва да видя какво става в Скотланд Ярд, преди да си тръгнем. Някакви връзки там, които би искал да споделиш, Торп?
Той се усмихна и натисна бутона за техния етаж.
— Сама ще трябва да си ги намериш.
— Мислех, че Вашингтон е запазената ти територия.
— Когато съм там — потвърди той и я избута в коридора.
— Значи имаш връзка — изрече подозрително.
— Не съм казал такова нещо. Във всеки случай, отсега нататък лондонският кореспондент поема случая.
Съзнавайки, че е изправена пред задънена улица, Лив пъхна ключа в ключалката.
— Това за съжаление е вярно. Неприятно ми е, че не мога да продължа да работя по него. — Обърна се, за да му се усмихне. — Благодаря за компанията.
Без да проговори, той поднесе ръката й към устните си. Когато треперенето стигна до върховете на пръсти й, тя понечи да я издърпа, но Торп здраво я задържа своята. Извърна я с дланта нагоре — и постави още една дълга целувка.
— Торп — отдръпна се назад Лив, но ръката и оставаше здраво уловена в неговата. — Споразумяхме се да бъдем приятели.
Очите му бяха впити в нейните. Дрезгавите нотки в гласа й помилваха кожата му.
— Вече е утре, Лив — отвърна тихо. — Не съм давал никакви обещания за утре. — Постави ръце на раменете й, обърна я към вратата и лекичко я побутна вътре. Пусна я само за да затвори вратата след тях.
Отново беше в ръцете му. Бавно прокара пръсти по тънката извивка на врата й. Без да откъсва очи от нея, очерта линията на ухото й, скулите, после устните. Те потрепериха от докосването му. Със същата бавна предпазливост, прокара устни по маршрута, изминат от пръстите му. Леки като пърхане на пеперуда целувки обсипаха врата и лицето й, подмамиха устните й. Нито притискаше, нито настояваше — оставяше само собствените й желания да я държат в плен.
Когато плъзна ръце под пуловера й, Лив не направи опит да го спре. Почти без да я докосва, той прокара опакото на пръстите си нагоре, после обратно надолу. Усети тръпката. Неподвижен, съвсем леко увеличи натиска на целувката — внимателно проучване на влажните гънчици по устните й, нежно докосване на езици.
Лив не му оказа съпротива. Сякаш бе твърде отдадена на конфликта вътре в себе си — дали да посегне към него, или да го отблъсне. Гърдите й бяха твърди и стегнати в ръцете му. Грапавата диря на дланта му по чувствителната й кожа изтръгна стон на удоволствие.
Инстинктът му някак го предупреди, че трябва да се отнася с нея като с неопитно момиче — с внимание и търпение. И въпреки това страстта му се разгаряше. Треперенето й го възбуждаше, но искаше повече. Искаше тя да го докосва, да моли за него. Страстта съществуваше — беше я почувствал преди. Искаше я сега. Устните му се притиснаха в нейните, за да ги увлекат и склонят. Тя се бореше повече със себе си, отколкото с него. Дишането й беше неравно, тялото й — покорно. Но оставаше една тънка корица, която още не беше разчупила.
Разкопча бавно клина й и със стон посегна с пръсти да я докосне. Невероятната й мекота го запрати на границата на разума. За момент тя се притисна конвулсивно в него. Сякаш животът разтърси цялото й тяло. Устните й внезапно станаха ненаситни и настойчиви под неговите. После изведнъж се отдръпна назад, опря се на вратата и трескаво поклати глава.
— Не, не прави това, Лив! — Притиснат до ръба, Торп я издърпа обратно в прегръдките си. — Няма да те нараня. От какво се боиш?
Беше твърде близо, прекалено близо. Гласът й се изостри отбранително.
— От нищо не се боя. Искам да си вървиш. Искам да ме оставиш на мира.
Гневът напираше да избухне и той я улови още по-здраво.
— Друг път искаш! — Устните му се впиха яростно в нейните и чрез тях се изляха ядът и отчаянието му. Дори когато се опитваше да протестира, устните й откликваха на неговите. — А сега ме погледни — заповяда й грубо и я издърпа назад за раменете. — Погледни ме и ми кажи, че не ме желаеш! — Отвори уста да го изрече, но лъжата не искаше да излезе. Можеше само да стои и да се взира в него. Цялата й смелост я напусна. Беше напълно беззащитна. — Върви по дяволите, Лив! — внезапно промърмори той. Избута я встрани и изскочи през вратата.
Десета глава
Когато Лив влезе в VVB в понеделник сутринта, мислите й бяха успокоени. Беше прекарала остатъка от почивните дни в преценка на отношенията си с Торп. Отношения не беше точно думата, която й се искаше да употребява. Тя предполага нещо лично. Ситуация беше по-добър вариант.
Беше взела твърдо решение да не си създава, каквито и да било усложнения. Вярно, че го намираше по-привлекателен и по-приятен, отколкото бе смятала в началото. По-забавен. Никога не беше гледала на Торп като на забавен. Беше интересен събеседник. И у него имаше някаква стаена нотка на нежност, която я трогваше.