Лив изскочи като стрела от асансьора, след като спря на етажа на Торп. Все още кипнала от гняв, спря пред бюрото на секретарката.
— Вътре ли е?
— Кой?
— Торп.
— Ами, да, но след двайсет минути има среща със завеждащия личен състав. Мис Кармайкъл! — Изгледа отчаяно отдалечаващия се гръб. — О, добре де — измърмори си под носа и се върна към пишещата машина.
— Виж какво — започна Лив, още преди вратата да се е затръшнала зад нея. — Това трябва да престане!
Торп изви едната си вежда и остави химикала, с който пишеше.
— Добре.
Тя стисна зъби при дружелюбния му отговор.
— Знаеш какво имам предвид.
— Не. — Посочи с жест към един стол. — Но съм сигурен, че ще ми кажеш. Седни.
— Тази работа с розите — продължи тя и без да обръща внимание на стола, и се приближи към бюрото. — Неудобно ми е, Торп. Нарочно го правиш.
— Неудобно ти е от рози? — усмихна й се с вбесяваща невинност. — Какво ще кажеш за карамфили?
— Ще престанеш ли! — Облегна се с длани върху бюрото, почти по същия начин, както и първия път, когато нахлу в кабинета му. — Може да залъгваш политиците с потайната си усмивчица и невинен поглед, но не и мен. Много добре знаеш какво правиш. Това ме подлудява! — Замълча за миг, за да си поеме дъх, и той се приведе напред. — Знаеш каква клюкарница е това място. Още преди обед цялата зала ще си мисли, че имам нещо с теб.
— Е, и?
— Нямам нищо общо с теб. Никога не съм имала и няма да имам. И не искам колегите ми да си мислят друго.
Торп вдигна химикала и почука по плота на бюрото.
— Смяташ ли, че ако имаш нещо с мен, ще навреди на авторитета ти?
— Това няма нищо общо. — Измъкна химикала от ръката му и го запрати през стаята. — Между нас няма нищо.
— Друг път няма! — невъзмутимо възрази той. — Събуди се, Лив.
— Слушай…
— Не, ти слушай. — Стана и заобиколи бюрото. Тя се направи, за да го посрещне. — Преди два дни ме целуваше.
— Това няма нищо…
— Мълчи — прекъсна я кротко. — Знам какво изпитваше и трябва да си глупачка, ако си мислиш, че можеш да се преструваш, че не е било така.
— Нищо не се преструвам.
— Не? — Вдигна леко рамене, все едно че не вярва особено на думите й. — Във всеки случай изпращането на рози изобщо не може да се сравни с нахлуването в редакцията по време на почивката за кафе. Ако искаш нещо, от което действително да се почувстваш обидена, бих могъл да ти помогна. — Придърпа я в ръцете си. За първи път Лив забеляза гневния блясък в очите му. Отказа се да се бори. Би било твърде унизително, защото той беше по-силен. Вирна брадичка и го погледна смело.
— Предполагам, че не е нужно да полагаш големи усилия, за да се държиш оскърбително, Торп.
— Никак даже — потвърди той. — В момента не разполагам с много време, иначе щях да ти демонстрирам. Можем да го обсъдим довечера на вечеря.
— Няма да вечерям с теб.
— Ще те взема в седем и половина — пусна я и вдигна сакото си.
— Не.
— Не мога да го уредя преди седем и петнайсет — целуна я бързо. — Ако имаме да си казваме нещо, трябва да го направим насаме, не смяташ ли?
Имаше известно право. А и устните й още бяха затоплени от неговите.
— И ще изслушаш какво имам да ти кажа? — запита предпазливо.
— Разбира се — усмихна се и отново докосна устните й, този път съвсем леко.
Лив отстъпи назад.
— И ще се държиш прилично?
— Естествено — облече сакото си. Лекотата, с която се съгласи, я тревожеше, но едва ли би могла да възрази. — Трябва да вървя. Ще те изпратя до асансьора.
— Добре. — Докато крачеше редом с него, Лив се питаше дали е спечелила, или изгубила спора. Равенство, реши тя, е най-доброто, което би могло да се каже.
Торп се поколеба пред апартамента на Лив. Не беше сигурен защо го прави. Не беше свикнал на отказ, особено на отказ от жена. Винаги е имал успехи, както в личен, така и в професионален план. За професионалните си успехи се беше трудил. Упорито. Успехите в личния му живот винаги са идвали лесно. Не му се налагаше да посвещава безкрайни часове за проучване, нито да навърта безкрайни километри предварителна работа, за да примами някоя жена в ръцете и в леглото си.
Когато бе само на двайсет и няколко и обикаляше улиците на Вашингтон, за да си създава връзки и да прави репортажи за неизправната канализационна система, той бе получил своя дял от привлекателни жени. Някои дори биха могли да се нарекат красиви. По-късно, по време на осемнайсетмесечната му мисия в чужбина, докато отразяваше деликатния и взривоопасен район на Близкия Изток, в живота му пак имаше жени. И докато името му ставаше все по-добре познато, лицето му все по-широко известно, изборът му ставаше все по-богат.