— Особено когато важна клечка отгоре ни открадне някоя история. Наложи се да настъпя по мазола един от колегите ти след пресконференция на кмета днес следобед.
— Така ли? И кой?
— Томпсън. Онзи с големите уши и крещящи вратовръзки.
— Много ласкаво описание.
— Точно — възрази Лив, но на устните й трепна усмивка. — Във всеки случай с голям зор успях да уредя едно бързо интервю след пресконференцията, а той се опита да се възползва наготово.
— Дала си му да се разбере, не се съмнявам.
Лив си позволи да се усмихне открито. Доста приятно й беше да си припомни как разкара предприемчивия Томпсън.
— Всъщност, да. Казах му сам да си свърши черната работа, иначе ще го намерят обесен на вратовръзката му в подземията на Рейбърн. — Замълча замислено. — Мисля, че ми повярва.
Торп се вгледа във ведрите сини очи.
— Мисля, че аз също. Защо просто не насъска оператора си срещу него?
Лив се усмихна и налапа последните спагети.
— Не исках грозни сцени пред кмета.
— Искаш ли още малко? — посочи към празната й чиния.
— Сигурно се шегуваш. — С въздишка се облегна назад.
— Десерт?
— Нали не си направил десерт наистина? — изгледа го с разширени очи.
Той се приведе напред и наля още бургундско в чашата й.
— Изпий си виното. Ей сега се връщам.
Преди да тръгне, събра чиниите. Лив за момент си помисли дали да не му помогне, но се отказа. Чувстваше се прекалено добре, за да се помръдне. Би било глупаво да отрича, че компанията й е приятна. Харесваше й да разговаря с него. Да спори с него. Почти беше забравила колко ободрително може да подейства един спор. Караше я да се чувства жива, жизнена. Не беше в безопасност в негово присъствие, но дори това беше вълнуващо.
Вдигна поглед, когато го чу да се завръща. При вида на подноса с ягоди и сметана, който носеше, тя нададе тих възглас на удоволствие.
— Изглеждат превъзходно! Как успя да се снабдиш с толкова едри ягоди по това време на годината?
— Репортерът никога не разкрива източниците си.
Лив въздъхна, докато той поставяше чинията на масата.
— Изглеждат великолепно, Торп, но не мисля, че бих могла да ги поема.
— Опитай една — настоя той и потопи ягодата в прясно битата сметана.
— Само една — съгласи се тя и покорно отвори уста, докато й я поднасяше. Той размаза сметаната по бузата й. — Торп! — извика през смях и посегна за салфетка.
— Съжалявам. — Постави ръка върху нейните, за да й попречи да вземе салфетката. — Аз ще го почистя. — Улови я с другата си ръка през врата и започна бавно и съвсем лекичко да облизва сметаната от лицето й.
Смехът й секна. Не можеше да помръдне, камо ли да протестира. Умът и тялото й бяха блокирани от шока на усещането. Кожата й сякаш бе жива само там, където се и плъзгаше езикът му.
— Добре ли е? — прошепна той и прокара устни по нейните.
Лив не каза нищо. Очите й бяха впити в неговите. Торп не откъсваше поглед от нея, докато четеше изумената страст, изписана в тях.
Бавно натопи още една ягода и й я подаде.
— Друга?
Лив поклати глава и преглътна, докато гледаше как зъбите му отхапват ягодата. Стана и слезе по стъпалата към всекидневната. Трябва да е права, за да може да мисли, каза си тя. Само след миг отново ще се почувства съвсем нормално. Треперенето ще спре, страстта ще се охлади. Извика стреснато, когато Торп я завъртя в ръцете си.
— Помислих, че искаш да танцуваме — прошепна той.
— Да танцуваме? — отпусна се в прегръдките му тя. — Няма музика. — Но вече се движеше заедно с него и главата й се опря на рамото му.
— Не я ли чуваш? — Уханието й възбуждаше сетивата му. Гърдите й меко се притиснаха, когато я притегли по-близо.
Лив въздъхна и затвори очи. Светлинните от свещите потрепнаха по клепачите й. Крайниците й бяха натежали — твърде удобно извинение. Облегна се на Торп. Опита да се убеди, че сигурно е пила повече. Затова се чувства така. Но знаеше, че е лъжа. Когато устните му обходиха ухото й, тя отново въздъхна и потрепери.
Трябва да вървя, каза си наум. Трябва да си тръгвам, веднага. Пръстите й се зареяха в косата му. Лудост е да оставам. В тялото й бавно се разгаряше копнеж, едновременно с движенията на неговото. Ръката му се плъзна нагоре по гърба й, после обратно надолу, за да се спре на талията. Когато почувства устните му на тила си, Лив нададе тих звук от удоволствие.
— Не мога да остана — прошепна тя, но не направи усилие да се отдръпне от ръцете му.
— Не — съгласи се той, докато устните му лениво се преместваха към нейните.
— Трябва да вървя. — Устните й потърсиха неговите.