Пали колата на Зет Бой, напуска мястото за почивка и отново излиза на магистралата, където движението не е натоварено. В този момент от побелялото небе започват да се спускат първите снежинки и полепват по предното стъкло на малибуто. Брейди натиска педала за газта. Трошката на Зет Бой е с летни гуми, а излезе ли от магистралата, пътищата ще стават все по-лоши. Трябва да изпревари бурята.
„О, ще я изпреваря“ — мисли си и се усмихва — хрумнала му е приятна мисъл. Може би Елън ще се парализира от шията надолу като гадината Стоувър. Не е много вероятно, но е възможно, приятна мечта, която да му запълва времето, докато пътува.
Пуска радиото, намира станция, предаваща парчета на „Джудас Прийст“, и усилва звука до дупка. И той като Ходжис си пада по твърдите24 неща.
Принцът на самоубийствата
Брейди завоюва много победи, докато беше затворен в стая 217, но беше принуден да ги пази в тайна. Излезе от комата, която беше равнозначна на смърт, макар да го водеха жив; откри, че може (заради лекарството, давано му от Бабино, или заради някаква коренна промяна в мозъчните му вълни, или пък заради комбинацията от двете) да премества малки предмети само с мисълта си; внедри се в мозъка на Ал Библиотеката и създаде там втора личност, Зет Бой. И си го върна на тлъстото ченге, което го удари в топките, когато беше беззащитен. И все пак най-големият му успех беше как подтикна Сейди Макдоналд да извърши самоубийство. Това вече беше упражняване на власт.
Хареса му, искаше отново да изпита същото усещане за могъщество.
Въпросът, който предизвикваше това желание, беше елементарен: кой да е следващият самоубиец? Лесно щеше да накара Ал Брукс да скочи от някой надлез или да се нагълта с препарат за отпушване на канали, но с него щеше да си отиде и Зет Бой, без когото Брейди щеше да остане затворник в стая 217, която всъщност беше затворническа килия с изглед към закрит обществен паркинг. Не, Брукс му беше необходим.
По-важният въпрос бе какво да направи с мръсника, превърнал го в затворник в клиниката. Урсула Хабър, нацистката, завеждаща отделението по физиотерапия, казваше, че на пациентите в рехабилитация са им необходими СЗР: стимули за развитие. Е, развиваше си се и целта да си отмъсти на Ходжис беше страхотен стимул, но как да я постигне? Не и като го накара да се самоубие, дори да можеше. Веднъж се беше опитал и се беше провалил.
Когато Фреди Линклатър дойде в клиниката и му донесе снимката, на която той беше с майка си, на Брейди все още му оставаше година и половина, докато се сети как да си довърши работата с Ходжис. Посещението на Фреди обаче му даде необходимия начален тласък. Само че щеше да се наложи да внимава. Много да внимава.
„Стъпка по стъпка — повтаряше си, докато лежеше буден в малките часове на нощта. — Стъпка по стъпка. Налага се да преодолея почти невъзможни препятствия, но и разполагам с невероятни оръжия.“
Първата стъпка беше да накара Ал Брукс да разкара от болничната библиотека останалите игри „Заппит“. Ал ги занесе в дома на брат си (самият той живееше там, но в апартамента над гаража). Беше лесно, защото и без това никой не ги искаше. Брейди мислеше за тях като за патрони. Рано или късно щеше да намери оръжие, с което да ги изстреля.
Брукс сам взе игрите, макар да действаше по командата на мисъл, която Брейди внедри в съзнанието на Зет Бой. Подхождаше предпазливо с проникването в ума му и се стараеше да не го контролира напълно, защото това твърде бързо унищожаваше мозъка на стареца. Налагаше се да „дозира“ проникванията. Жалко, защото му харесваха излетите извън болницата, обаче хората започваха да забелязват, че главата на Ал Библиотеката е започнала да се поразмътва. Ако състоянието му се влошеше, щяха да го уволнят. И което беше още по-лошо, Ходжис можеше да надуши нещо гнило. Което щеше да е фатално. Нека дъртото ченге разпитва персонала, разпространяващ слуховете за телекинеза, обаче не биваше да допусне онзи да разбере какво се случва в действителност.
През пролетта на 2013 и въпреки риска от умствено изчерпване Брейди изцяло пое контрола над Брукс, защото му трябваше компютъра в библиотеката. Нямаше друг начин да го използва. А и проникването в съзнанието на Ал беше кратко, колкото да настрои компютъра така, че да изпраща чрез Гугъл съобщения с ключови думи „Заппит“ и „Вирче с рибки“.
На всеки два-три дни пращаше Зет Бой да проверява съобщенията и да му докладва. Инструктирал го беше да превключва на сайта на спортния канал И Ес Пи Ен, ако някой наминеше да провери какво гледа (случваше се рядко; библиотеката беше голяма колкото килер и малцината, отбили се там, всъщност търсеха параклиса в съседство).