„Колко още мога да спипам? — запита се Брейди. Беше въодушевен. — Разполагам с девет пренастроени игри, плюс двете у дроновете и онази в чекмеджето. Кой каза, че съм приключил с ония безработни кретени пред Общинския център? Кой каза, че не мога да унищожа още?“
Продължаваше да следи какво се случва с компанията „Заппит“ по време на бездейния си период, като два пъти седмично караше Зет Бой да проверява уведомленията от Гугъл. Слуховете за хипнотичния ефект на анимацията на „Вирче с рибки“ (и по-слабия ефект на „Чуруликащи птички“) замряха и бяха заменени от предположения кога ще фалира компанията — вече въпросът не беше дали. Когато „Сънрайс Сълюшънс“ изкупиха „Заппит“, блогър, подвизаващ се под никнейма Електрическа Вихрушка (на името на една от магиите в онлайн играта „Айсисъс“), писа: „Леле! Все едно двама раковоболни, на които остават по шест седмици живот, да решат да избягат заедно!“
Скритата личност на Бабино вече беше добре установена и доктор Зет издирваше оцелелите от касапницата пред Общинския център от името на Брейди, като направи списък на най-тежко пострадалите и най-склонни към самоубийствени мисли. Двама от тях, Даниел Стар и Джудит Лома, още бяха в инвалидни колички. Лома имаше шанс да проходи, Стар — не. Следваше Мартийн Стоувър — парализирана от шията надолу, живееща с майка си в Ридждейл.
„Ще им направя услуга“ — помисли си Брейди.
Реши, че мамчето на Стоувър ще е добро начало. Първоначалната му идея бе да накара Зет Бой да ѝ прати игра по пощата („Безплатен подарък за Вас, госпожо Стоувър!“), но как можеше да е сигурен, че тя няма да я изхвърли? Разполагаше само с девет и не искаше да рискува. Пренастройването на играта му беше струвало (е, беше струвало на Бабино) доста пари. Реши, че е по-добре да накара Бабино да посети дъртата глупачка. Докторът, издокаран със скъп костюм, със строга тъмна вратовръзка, вдъхваше много по-голямо доверие от Зет Бой с вехтия зелен панталони, а и беше мъж, по когото тя да си падне. Само трябваше да му измисли достоверна история. Може би нещо за маркетингово проучване? Читателски клуб? Състезание с награди?
Все още обмисляше различни сценарии — нямаше бърза работа, — когато в началото на април уведомленията от Гугъл оповестиха очаквана смърт — компанията „Сънрайз Сълюшънс“ беше гушнала букета. Бяха назначили синдик и скоро в обичайните сайтове за продажби щеше да се появи списък с тъй наречените „вещни активи“. По-нетърпеливите щяха да намерят в документите за банкрута пълен списък с непродаваемите боклуци на компанията. Брейди реши, че това е интересно, но не дотолкова, че да кара доктор Зет да прегледа този списък. Вероятно сред тъй наречените активи имаше купища игри „Заппит“, но той притежаваше девет и те му бяха достатъчни.
Месец по-късно си промени мнението.
Една от най-популярните рубрики в обедните новини беше „Няколко думи от Джак“. Джак О’Мали беше шишкав дъртак, вероятно влязъл в занаята, когато телевизията още е била черно-бяла, и в края на всяка емисия около пет минути дрънкаше за всичко, което му дойде наум. Носеше грамадни очила с дебели черни рамки и докато говореше, двойната му брадичка се тресеше като желе. Обикновено забавляваше Брейди — малко комедийно разтоварване, — но в рубриката му през онзи ден нямаше нищо забавно. Тя разкри нови хоризонти пред Брейди Хартсфийлд.
— Семействата на Криста Кънтриман и Кийт Фрайъс са получили многобройни съболезнователни писма след репортажа, излъчен по тази програма неотдавна — с опечалена физиономия каза Джак, подражавайки на Анди Руни26. — Решението им да се самоубият, когато вече не издържали неспиращата и неотслабваща болка, поднови дебатите за и против самоубийството. За съжаление ни напомни и за страхливеца, причинил тази безкрайна болка, за чудовището Брейди Уилсън Хартсфийлд.
„За мен говори — радостно си помисли Брейди. — Щом споменават дори бащиното ти име, значи си се прославил.“
— Ако има задгробен живот — продължи Джак (беше се навъсил и двойната му брадичка все така се тресеше), — там Брейди Уилсън Хартсфийлд ще плати за престъпленията си. Междувременно да мислим за светлия лъч надежда сред мрачните облаци на мъката, защото надежда има. Година след отвратителното му деяние пред Общинския център Брейди Уилсън Хартсфийлд се опита да извърши още по-отвратително престъпление. Успя да внесе голямо количество пластичен експлозив в зала „Минго“ с намерение да убие хиляди тийнейджъри, присъстващи на концерта на популярна група. Пъкленото му дело беше предотвратено от пенсионирания детектив Уилям Ходжис и храбра жена на име Холи Гибни, която смаза черепа на гнусния убиец, преди да успее да взриви…
26
Андрю Атикен „Анди“ Руни (1919-2011) — американски радиоводещ и телевизионен сценарист, известен с много популярното си седмично предаване „Няколко минути с Анди Руни“, излъчвано в периода 1978-2011. — Б.пр.