Връщат се в „Търси се“ с джипа на Джером. Задната седалка е заета от багажа на младежа, така че Фреди трябва да седне в нечий скут и определено няма да е този на Ходжис. Не и в сегашното му състояние. Затова той шофира, а тя се настанява на коленете на Джером и се подсмихва:
— Леле, чувствам се като гадже на Джон Шафт — прочутия частен детектив, който е сексмашина за мацките.
— Гледай да не ти стане навик — намръщва се Джером.
Телефонът на Хол и звъни. Обажда се някой си Тревор Джепсън от компютърния отдел към полицейското управление. Холи скоро заговаря на жаргон, който Ходжис не разбира — нещо за ботове и за тъмен нет. Каквото и да ѝ казва онзи, явно ѝ харесва, защото се усмихва, когато затваря.
— Досега не го е правил. Реагира като хлапе на Коледа, когато вижда подаръците под елхата.
— Колко време ще отнеме?
— Щом имаме паролата и ай пи адреса ли? Не много.
Ходжис паркира на едно от местата пред Търнър Билдинг с позволен престой до половин час. Няма да се бавят, ако извадят късмет, а тъй като напоследък не му върви, крайно време е съдбата да го компенсира.
Влиза в кабинета си, затваря вратата и запрелиства опърпания си стар бележник, търсейки номера на Беки Хелмингтън. Холи често му предлага да качи адресника в телефона му, но той все отлага. Харесва си стария бележник. „Май няма да остане време за тази глезотия — казва си. — Май това ще е последният случай на Трент29.“
Беки му напомня, че са я преместили в друго отделение.
— Не съм забравил. Научи ли за Бабино?
Гласът ѝ става по-тих:
— Боже, да. Чух, че Ал Брукс — Ал Библиотеката — убил жената на Бабино и може да е очистил и него. Главата ми не го побира.
„Мога да ти разкажа много неща, които да не ти ги побере главата“ — мисли си Ходжис и казва:
— Още не отписвай Бабино. Мисля, че е избягал. Експериментирал е някакви лекарства върху Брейди Хартсфийлд и е възможно тъкмо те да са причинили смъртта му.
— Исусе, наистина ли?
— Да. Но дори да е избягал, надали ще стигне далеч — метеоролозите предвещават разразяването на силна буря. Сещаш ли се къде би могъл да отиде? Има ли вила или нещо подобно?
Беки отговаря, без дори да се замисли:
— Не е вила, а ловна хижа. Обаче освен него собственици са още четирима-петима лекари. — Тя отново снижава глас и заговорнически прошепва: — Чувала съм, че не само ловуват там. Ако се сещаш за какво намеквам.
— Къде се намира?
— Край езерото Чарлс. Лагерът е с някакво гадничко име. Забравила съм го, но се обзалагам, че Вайълет Тран го знае. Веднъж прекара един уикенд там. Каза, че били най-пиянските четирийсет и осем часа в живота ѝ, и се върна с хламидия.
— Ще я попиташ ли веднага?
— Разбира се. Но ако добрият чичо доктор си е плюл на петите, може да се е качил на самолет. До Калифорния или отвъд океана може би. Сутринта все още излитаха и кацаха самолети.
— Не би посмял да се появи на летището, като знае, че полицията го издирва. Благодаря ти, Беки. Ще чакам обаждането ти.
Отива до сейфа и набира кода. Чорапът, пълен със сачмени лагери — неговият Бияч — е в дома му, но и двете му оръжия са тук. Едното е служебният му 40-калибров глок. Другият е револвер „Виктори“, 38 калибър Беше на баща му. Сваля брезентовата мешка от най-горния рафт на сейфа, слага вътре оръжията и четири кутии амуниции, после здраво затяга връзката.
„Този път няма да ми попречат никакви инфаркти, Брейди — казва си. — Сега имам само рак, с който мога да живея.“
Осъзнава иронията на мисълта си и прихва. Болката го пронизва.
От другата стая се чува ръкопляскането на трима души. Ходжис е почти сигурен какво означава и не греши. Съобщението на компютъра на Холи гласи: „ZEETHEEND ИМА ТЕХНИЧЕСКИ ЗАТРУДНЕНИЯ“. И под него: „ОБАДЕТЕ СЕ НА 1-800-273 ЗА ПОМОЩ“.
— Идеята беше на Джепсън — обяснява Холи, без да се откъсва от онова, което прави. — Това е телефонът на Националната гореща линия за превенция на самоубийствата.
— Браво — одобрява Ходжис. — И тези са добри. Ти си жена със скрити таланти. — Пред Холи има спретната редица цигари с марихуана. Тя добавя още една и стават точно дузина.
— Много е сръчна и бърза — отбелязва с възхищение Фреди. — И изглеждат като навивани с машинка.
Холи поглежда дръзко съдружника си:
— Терапевтът ми казва, че малко марихуана от време на време не вреди. Стига да не прекалявам. Както правят някои хора. — Очите ѝ се плъзгат към Фреди, после обратно на Ходжис. — Освен това не са за мен, а за теб, Бил. Ако ти потрябват.
Той ѝ благодари и за момент се замисля колко далеч стигнаха заедно с нея и колко приятно беше пътуването. Но и колко кратко. Твърде кратко. Телефонът му звъни. Беки е.
29
„Последният случай на Трент“ — първият роман от поредицата на Е. К. Бентли за детектив Филип Трент, публикуван през 1913. Главният герой прави напълно погрешни заключения при разследването на едно убийство, влюбва се в главната заподозряна и в крайна сметка не залавя убиеца, след което се зарича никога повече да не работи като детектив. — Б.пр.