— Бързо ще схванеш. Не е трудно.
Тя изучава револвера, като се старае да не докосва спусъка и да не насочва дулото към лицето си. След няколко секунди успява да отвори барабана.
— Чудесно. А сега сложи патроните.
Взел е две кутии „Уинчестър“ 38 калибър — 130-грейнови30 с пълно метално покритие. Холи отваря едната, оглежда патроните, щръкнали като миниатюрни бойни глави, и изпъшква:
— Ужас!
— Ще се справиш ли? — Изпреварват пореден камион и снежната вихрушка обгръща форда. Асфалтът в дясната лента още е сравнително чист, обаче лентата за изпреварване е покрита със сняг и камионът вдясно сякаш е безкраен. — Ако не можеш, не се тревожи.
— Нали не питаш дали мога да го заредя? — ядосано се сопва тя. — Разбрах как — и дете може да го направи.
„И понякога го правят“ — казва си Ходжис.
— Интересуваш се дали мога да застрелям онзи.
— Вероятно няма да се стигне дотам, но ако се наложи, ще можеш ли?
— Да — отвръща Холи и зарежда шестте гнезда. Предпазливо затваря барабана, стиснала е устни и е присвила очи, сякаш се бои оръжието да не гръмне в ръката ѝ. — Къде е предпазителят?
— Револверите нямат предпазител. Ударникът е свален, друго предпазване не е необходимо. Сложи го в чантата си. Също и патроните.
Тя се подчинява и слага чантата в краката си.
— И престани да си хапеш устните, ще ги разкървавиш.
— Ще се опитам, обаче съм под напрежение, Бил.
— Знам. — Отново се движат в дясната лента. Напредват мъчително бавно, а болката в корема му е като нажежена медуза с дълги пипала, които сякаш вече са се разпрострели навсякъде, дори в гърлото му. Преди двайсет години сгащи в необитаема сграда един крадец и той го простреля в крака. Сега чувства същата болка, но тогавашната след време бе отшумяла. Тази никога няма да отшуми. Известно време лекарствата ще я притъпяват, но едва ли ще е за дълго.
— Ами ако Брейди не е в ловната хижа, Бил? Мислил ли си по този въпрос?
Мислил е и няма представа каква ще е следващата им стъпка, ако е така.
— Да не се тревожим излишно, става ли?
Мобилният му иззвънява. Той го изважда джоба на палтото си и го подава на Холи, без да отклони поглед от пътя.
— Ало, Холи е на телефона. — Тя се заслушва и изговаря беззвучно: „Госпожица Хубави сиви очи.“. — Да… добре, разбирам… не, не може, зает е в момента, но ще му предам. — Слуша още известно време, после казва: — Мога да те осведомя, Изи, но няма да ми повярваш.
Прекъсва разговора и пуска мобилния обратно в джоба на Ходжис.
— Самоубийства, нали?
— Засега три, ако броим момчето, което се е застреляло пред баща си.
— Игри „Заппит“?
— На две от трите местопроизшествия. Екипът на третото още не е разследвал. Опитали се да спасят хлапето, обаче било късно. Хлапакът се обесил. Изи почти е обезумяла. Настоя да ѝ разкажа всичко.
— Ако нещо ни се случи, Джером ще разкаже на Пийт, а Пийт — на нея. Май вече е готова да слуша.
— Трябва да попречим на Брейди да убие още хора.
„Сигурно убива и в момента“ — казва си Ходжис, но се опитва да я успокои:
— Ще го направим.
Продължават напред. Ходжис е принуден да намали скоростта на осемдесет, а когато фордът започва да се тресе от въздушната струя на тежкотоварен камион с две ремаркета, изрисувани с реклами на „Уолмарт“, намалява на седемдесет. Малко след три часа, когато светлината на зимния ден започва да помръква, Холи проговаря отново:
— Благодаря ти.
За миг Ходжис откъсва очи от платното и я поглежда въпросително.
— Че не ме накара да те моля да ме вземеш със себе си — пояснява тя.
— Правя само онова, което би препоръчал терапевтът ти. Давам ти възможност веднъж завинаги да оставиш зад гърба си тази история.
— Шегуваш ли се? Никога не мога да преценя. Имаш особено чувство за хумор, Бил.
— Не се шегувам. Ние двамата ще сложим точката. Ние и никой друг.
От белезникавия здрач изниква зелена табела.
— Шосе 79 — промърморва Холи. — Тук завиваме вдясно.
— Слава богу. Мразя да карам по магистралата дори при хубаво време.
Според айпада на Холи сервизът на Търстън е на двайсет и пет километра източно от щатската магистрала, обаче им отнема половин час да стигнат до там. Фордът се движи нормално по заснеженото платно, но вятърът вече набира скорост (по радиото съобщават, че към осем ще стане ураганен) и след всеки порив колата се озовава сред снежна вихрушка, затова Ходжис намалява на двайсет и пет километра в час, докато не започва отново да вижда шосето.
Вижда голямата рекламна табела на „Шел“ и завива към сервиза, в същия момент телефонът на Холи зазвънява.
30
Грейн е мярка за теглото на проектила при патроните. Един грейн се равнява на 0.0648 от грама. — Б.пр.