— Сигурен ли си? Не помня.
Брейди го хваща за рамото:
— Не си виновен. Беше хипнотизиран.
— От „Вирче с рибки“! — Лицето на Зет Бой се прояснява.
— Да, от „Вирче с рибки“. И докато беше под хипноза, ти казах да убиеш госпожа Бабино.
Зет Бой колебливо се взира в него, лицето му се изкривява.
— Ако съм го направил, не ще да е било по моя вина. Щото съм бил хипнотизиран.
— Вземи го. — Брейди му подава пистолета. Онзи озадачено се взира в оръжието, сякаш е някакъв екзотичен артефакт. — Сложи си го в джоба и ми дай ключа от колата си.
Зет Бой пъха пистолета в джоба на панталона си и Брейди присвива очи — очаква оръжието да гръмне и да простреля в крака клетия малоумник. Малоумникът покорно му подава ключодържателя си. Брейди го пуска в джоба си, става и прекосява дневната.
— Къде отивате, доктор Зет?
— Няма да се бавя. Защо не седнеш на дивана, докато се върна?
— Ще седна на дивана, докато се върнете — повтаря Зет Бой.
— Браво на теб, схващаш бързо.
Брейди отива в кабинета на Бабино. На едната стена (вероятно наричана от лекаря стената на славата) са окачени много снимки, включително една, на която много по-младият Феликс Бабино се ръкува с втория президент Буш, и двамата са ухилени като идиоти. Брейди не обръща внимание на фотографиите — виждал ги е много пъти през месеците, когато се учеше как да бъде в чуждо тяло, и за които сега мисли като за тренировки. Подминава настолният компютър, интересува го лаптопът. Отваря го, включва го и въвежда паролата на Бабино, която (каква ирония!) е ЦЕРЕБЕЛУМ — малък мозък23.
— Лекарството ти не ми подейства — казва Брейди на екрана. Всъщност не е сигурен, но предпочита да го вярва.
Пръстите му летят по клавиатурата със скорост, на която Бабино е неспособен, появява се скрита програма, която е инсталирал при предишно посещение в главата на лекаря. Наречена е „Вирче с рибки“. Той отново затраква по клавиатурата и програмата се свързва с ретранслатора в компютърното убежище на Фреди Линклатър.
„РАБОТИ — информира го екранът на лаптопа. — ОТКРИТИ 3 ОБЕКТА.“
Три! Цели три!
Брейди се радва, обаче не е изненадан въпреки ранния час. Винаги се намират по няколко страдащи от безсъние и онези, получили безплатни електронни игри от сайта badconcert.com., не правят изключение. Игрите помагат да изтърпиш безсънните часове до зазоряване. И преди да наредиш пасианс или да поиграеш на „Енгри Бърдс“, защо да не погледнеш анимацията на „Вирче с рибки“ — може би най-сетне при почукване върху тях да се появяват цифри. Като улучиш правилната комбинация, получаваш награда, обаче в четири сутринта наградата надали е основната мотивация. По това време е ужасно да си буден. Тогава те обземат най-неприятните и песимистични мисли, а пък анимацията е успокояваща. И води до пристрастяване. Ал Брукс го разбра, преди да стане Зет Бой. Брейди го разбра в мига, в който я видя. Беше щастлива случайност, но онова, което той направи — подготви — не е случайност. Резултат е от дългото и внимателно планиране на човек, затворен в болнична стая и в тяло-развалина.
Затваря лаптопа, пъха го под мишница и понечва да излезе от кабинета. На вратата му хрумва нещо и се връща до бюрото. Отваря средното чекмедже и веднага намира тъкмо каквото му трябва — дори не му се налага да рови. Когато късметът ти проработи, няма спиране.
Връща се в дневната. Зет Бой седи на дивана, навел е глава, ръцете му са провиснали между коленете. Изглежда капнал от умора.
— Време е да тръгвам — казва Брейди.
— Къде отивате?
— Не е твоя работа.
— Не е моя работа.
— Точно така. Ти си лягай.
— Тука, на дивана?
— Или в някоя от спалните горе. Но първо ще направиш нещо. — Подава му флумастера, който намери в бюрото на Бабино. — Остави си подписа, Зет Бой, точно както в къщата на госпожа Елъртън.
— Бяха живи, докато гледах от гаража, туй го знам, но сигур вече са умрели.
— Сигурно, да.
— Не съм ги убил и тях, нали? Щото мисля, че бях в банята. Написах Z там.
— Не, не, нищо подоб…
— Потърсих играта, както ми заръчахте. Много я търсих, ама я нямаше. Май оная жена я е изхвърлила.
— Вече няма значение. Ще си оставиш знака, нали така? Поне на десет места. — Сеща се още нещо. — Можеш ли още да броиш до десет?
— Едно… две… три…
Брейди поглежда ролекса на Бабино. Четири и петнайсет. Сутрешната визитация в Кофата започва в пет. Как неусетно лети времето!
— Чудесно. Напиши го най-малко на десет места. После можеш да си легнеш.
— Добре. Ще напиша тая буква поне на десет места, после ще спя, после ще отида с колата до оная къща, дето искате да наблюдавам. Или сега, като са умрели, може да не ходя, а?
23
Малък мозък (на латински cerebellum) — регулира и координира движенията на организма. — Б.пр.