Хал свали един пласт от кожата си и я остави под леглото за камериерката. Така ставаше по-бързо, отколкото ако се мие.
Отиде на тавана си. Лилиян вече беше там и бяха пристигнали някои от мебелите.
— В приемната имате един клиент, господин Папазян — каза Лилиян.
— Смених си името на Хал — каза й Хал. — Покани клиента.
Клиентът беше нисък, закръглен мъж на име Джаспърс.
— Какво мога да направя за вас, господин Джаспърс? — попита Хал.
— Нямам никаква представа — отвърна Джаспърс. — Някакъв непонятен импулс ме доведе тук.
Хал сега си спомни, че бе забравил къде е оставил машината си за непонятни импулси.
— И къде получихте този непонятен импулс? — запита Хал.
— На североизточния ъгъл на Пето авеню и 18-а улица.
— Близо до пощенската кутия ли? Така си и мислех! Направихте ми услуга, господин Джаспърс! С какво мога да ви бъда полезен?
— Казах ви, че не знам. Беше един непонятен…
— Да. Но какво бихте желали?
— Време — каза тъжно Джаспърс. — Нали на всички това ни трябва?
— Не, не е така — твърдо каза Хал. — Но, въпреки това, аз може да ви помогна. Колко време искате?
— Бих желал още стотина години — отговори Джаспърс.
— Елате пак утре — каза му Хал. — Ще се опитам да ви помогна.
След като Джаспърс си тръгна, Лилиян попита:
— Наистина ли можете да му помогнете?
— Утре ще разбера — каза Хал.
— Защо утре?
— А защо не утре?
— Защото карате мен и господин Джаспърс да чакаме, а това не е хубаво.
— Да, така е — призна Хал. — Но то е съвсем нормално. По време на пътуванията си съм забелязал, че животът е точно състояние на очакване. Изводът е, че можете да се радвате на всичко, докато чакате, защото очакването е всичко, което сте в състояние да направите.
— О, скъпи, това е твърде умно за мен.
— Тогава иди и напиши едно писмо или каквото там мислиш, че трябва да правиш.
8.
Хал отиде да обядва в „Ориндж Джулиъс“ на 8-а улица. Точно това място се препоръчваше в Междупланетния гастрономически пътеводител за евтино хранене на Земята. Хал установи, че „хот-дога“ с лют пипер е възхитителен. Той се нахрани и тръгна към югоизточния ъгъл на пресечката на Шесто авеню с 8-а улица.
Един мъж с американското знаме в ръка бе застанал пред магазина „Натан“. Малка тълпа се бе събрала наоколо му. Човекът бе възрастен и лицето му бе червено и сбръчкано.
— Казвам ви, че мъртвите живеят и че те ходят по земята точно в този миг — казваше той. — Вярвате ли ми?
— Лично аз би трябвало да се съглася с вас — отвърна Хал. — Защото виждам зад вас астралното тяло на една възрастна жена с посивели коси и навехната ръка.
— Боже мой, това трябва да е Етел! Тя почина миналата година, господине, и оттогава все се опитвам да поговоря с нея! Какво казва тя?
— Тя казва, цитирам: „Хърбърт, престани да приказваш глупости и се върни в апартамента, защото канчето с вода, което остави върху печката, за да си свариш яйца, вече е останало на сухо и онова проклето място ще изгори след половин час.“
— Това е Етел. Така е! — възкликна Хърбърт. — Етел! Как може да продължаваш да твърдиш, че говоря глупости, след като вече си само дух?
— Тя каза, че един мъж, който не може да си свари даже яйца, без да изгори апартамента си, не може да знае кой знае колко за духовете — каза Хал.
— Тя винаги все така ми говореше — заяви Хърбърт. — Благодаря ви за помощта, господине.
Той хукна нататък.
— Госпожо, не бяхте ли твърде строга с него? — попита Хал.
— Той никога не ме е слушал, когато бях жива, няма да ме послуша и сега — отвърна Етел. — Какво означава строгост спрямо такъв човек? Приятно ми беше да поговоря с вас, господине, но трябва да си тръгвам.
— Къде? — попита Хал.
— Обратно в дома за възрастни души, къде другаде? — Тя си тръгна невидимо.
Хал поклати възхитено глава.
„Земя! — помисли той. — Не е ли наистина прекрасно място? Колко тъжно, че трябва да бъде унищожена.“
Той си тръгна. После помисли: „А трябва ли да бъде унищожена?“
Разбра, че всъщност не знае. И това го направи щастлив.
9.
Хал мина по космическата връзка от 16-а улица към Катедралната алея. Трябваше да се прекачи веднъж в Юка, Аризона, едно много известно градче, където се намираше най-старият свободно висящ земен силоз.
На Катедралната алея имаше десет колосални катедрали — подарък за хората на Земята от религиозните влечуги от Сейни II. Катедралите бяха маскирани като каменни къщи, за да се избегнат неприятностите с местните власти.