Всички тези персони крачеха покрай сградата, без кол агаси, към едно място, където висеше по стената един стар, доста изпокъсан брезент. Един слуга бе изприпкал бързо напред да го опъне. Той представляваше сенникът на мястото, където биваха провеждани публичните съдебни заседания.
Споменатият стол вече бе поставен под благословената му закрила и санджаки се намести на него като на някой трон. От дясната и лявата му страна наслагаха по земята възглавниците, за да се предостави възможност на видните, вещи в правната наука, големци да седнат с подвити крака колкото се може по на меко. Духовно по-малко надарените заеха места кой където и както намери. Персийски облеченият мъж бе седнал непосредствено до стола. Когато махкеми се бе разгърнал по този начин, тълпата сеирджии приближи, за да сключи полукръг около мейдан ел адлъ[198].
Междувременно кол агаси бе стигнал до нас. Лицето му беше много сериозно, а гласът му звучеше с тежка угриженост.
— Доложих за вас и тъй като махкеми вече се бе събрал за днешното заседание, санджаки реши веднага да проведе съд над нас. С вас ще се отнесат с голяма строгост и не бива да очаквате снизхождение.
— Знае ли той, че съм християнин? — осведомих се аз.
— Да. Аз му го казах. Съобщих му още кои сте.
— Той какво каза по въпроса?
— Кои сте били, хич не го интересувало. Не му било нужно да знае повече от това, че си имал работа с контрабандисти и убийци, а такива хора нямало защо да щади.
— Благодаря ти за тази вест! Виждаш, че ние сдържахме думата си и останахме тук. Отсега нататък следователно ще ти е безразлично какво ще предприемем?
— Не.
— Но преди малко така каза!
— Тогава не знаех какво ще настъпи. Миралаят на моя полк беше при санджаки. Той ми заповяда да заема с хората си портата, та всеки опит за бягство от ваша страна да бъде осуетен. Трябва да се подчиня, но се надявам, че няма да ми се разгневиш за това, ефенди!
— Ти притежаваш благоразположението ми както и преди.
— Ама ако поискате да избягате и аз ви попреча, какво ще стане тогава с твоя доклад?
— Аз ще го напиша и ще го пратя. Ако ти направиш бягството ни невъзможно, нали двойно ще си заслужиш похвалата, която ще ти отдам.
— Но ако бъдете екзекутирани, няма да можеш да напишеш доклада!
— Не се кахъри за това! Преди санджаки да е наредил да ни екзекутират, ние ще го обесим на първото попаднало ни въже!
— Как можеш да се майтапиш с толкова сериозни неща? Аз трябва да ви отведа пред съдиите.
Преди да съм съумял да отговоря, Халеф даде да се чуе потиснат възклик на изненада.
— Какво има? — попитах.
— Погледни мъжа, който стои сега при персиеца и говори с него! — нашепна ми той.
— Той стои с извърнато лице.
— Но аз видях чертите му!
— Кой е?
— Сафи.
— Какво? Кой? Да не би Сафи, който искаше да ни достави в ръцете на Педера?
— И когото ти помилва, макар че аз с такова удоволствие щях да го накарам да опита моя камшик.
— Не се ли лъжеш?
— Не. Сега, сега той се обръща!
Познах го. Действително беше мъжът от Мансурийе. Той при всички случаи също ни беше разпознал. Какво правеше в Хиле? По работа на силлан ли беше тук? Защо говореше с персиеца? Познаваше ли го? Тогава този много вероятно също принадлежеше към тайната лига. Беше ли му казал предателят, че ние сме тези, които са напердашили за наказание Педера? Кой беше този персиец? Каква причина или каква цел имаше неговото присъствие? Само по персийски ли беше облечен или си беше персийски поданик? Ако случаят бе такъв, то той сигурно нямаше право да седи в махкеми, който искаше да разгледа нашето дело!