Той приближи, с достолепна стойка, притиснал под мишница около дузина пръчки. Следваха го подчинените му — «чираците на тоягата». Те носеха дървено съоръжение, приличащо на пейка, на която липсват двата крака. На тяхно място бяха прикачени два каиша. Тази пейка бива наричана от арабски говорещите познавачи на нещата Джамал ’л Алам[201].
Употребата на този много целесъобразно стъкмен инструмент става по следния начин: Пейката се слага на земята така, че двата й крака — те са в единия край — да стърчат нагоре. После злосторникът получава покана да заеме място. Той ляга на пейката, и то с гръб нагоре, за който няма защо да се страхува. След това единият каиш му се притяга през тила, а другият — през тялото и плътно прилепналите ръце, така че не може да помръдне. Подбедриците биват извити нагоре и здраво вързани за краката на пейката, при което голите стъпала се озовават в наклонено положение — най-удобното за радушното намерение на дейнекджи. Когато бъде постигнато това Хал ел Кабул[202], то важните приготовления са привършени и майсторът разпределя пръчките сред чираците, които раздават ударите по предписания начин върху стъпалата, а той следи да не липсва нищо от отредения брой и сила.
Та значи и за нас бе донесена и поставена отпреде ни една такава обичана «камила на болките», след което повиканите за процедурата отстъпиха няколко крачки назад и застинаха в изпълнена с очакване стойка. Забелязах как очите на околностоящите заблестяха и лицата им възприеха празнично-радостен израз. Санджаки посочи пейката на мъченията с ръка и ни отправи предупреждението:
— Виждате какво ви очаква, ако лъжете. Аз ще наредя да ви налагат, додето признаете всичко. Спестете си ударите и дайте откровен отговор на моите въпроси!
За ефект той направи пауза, по време на която накара да му дадат един новонатъпкан чибук. Във връзка с това трябва да отбележа, че всички съдебни заседатели пушеха, за което впрочем не можех да ги укоря, понеже и аз самият съм си порядъчен пушач. След това той не пристъпи същински към настоящото дело, а удари направо по средата на съдебния материал, като отправи към нас въпроса:
— Убийци ли сте?
Понеже гледаше към мен, обясних:
— Не.
— Контрабандисти ли сте?
— Не.
— Тези коне откраднали ли сте ги?
— Не.
— Кажи «Да», иначе веднага ще получите бастонадата! Нападнахте ли горе над Багдад при брега на реката хората, за които преди малко се отвори дума?
— Не.
— Ограбихте ли ги?
— Не.
— Нанесохте ли им удари?
— Да.
— Най-сетне, най-сетне едно признание! И то за ваше щастие, защото само пет минути още щяха да минат и щяхте да видите кокаляците ви да стърчат от месата на краката. Отговаряй нататък! Християнин ли си?
— Да.
— Това признание те погуби, защото да си един прокълнат от Аллах гяур, е по-лошо от всичко друго, в което още си се провинил. Знаеше ли, че християнинът рискува живота си, ако пристъпи в тукашната околия на святи места?
— Да.
— И това не те възпря да дойдеш насам? Така неотвратимо си станал жертва на желанието за престъпления, като си го следвал по своя воля дотук, където животът ти само като на християнин не е сигурен нито миг! На този свят те очаква един ужасен край, а в отвъдния — проклятието на цялата вечност, защото мъстта на Аллах е страшна. Той никога не прощава!
— Откъде го знаеш?
— Корана го казва.
— Корана казва тъкмо обратното!
— Какво можеш да знаеш ти, гяурът, за Свещената книга на правоверните?
— Тази книга казва в 110 сура: «Тогава възхвали твоя Господар и търси опрощение от Него, наистина Той всеопрощаващ е.»[203] Ти май не познаваш сурата.
Оня отметна глава, вторачи се изненадано в мен за известно време и викна после гневно:
— Мълчи! Един вярващ син на Пророка трябва по-добре да познава неговата книга от теб, християнина. Каквото ти казваш, е лъжа, трябва да е лъжа, защото вие почитате Иса, който е син на неистината!
— Син на неистината? Вземи си думата назад, защото така позориш собственото ви учение.
— Кучи син! Не ме оскърбявай! Докажи каквото каза!
— Вземи Корана и отгърни на сура 19. Ще прочетеш: «Ето, това е според Словото на Истината Иса, синът на Мерием, в когото те се съмняваха!»[204] И ти окачествяваш този, когото вашето Откровение нарича истинен, като син на неистината?