— Отново тук? Казвам ти, няма сила на земята, която да ме докара пак тук!
— По този въпрос ще говорим по-късно. Сега напред!
— Какво искаш да правиш посред нощ в Хиле?
— Ще отидем да доведем войска и ще пленим Сефира и всичките му мошеници.
— Слава на Аллах! Тази мисъл е отлична! Щом ще има войници, то и аз ще яздя с тях.
— Хайде тогава!
Слязохме напълно. Когато оставихме развалините зад себе си, спрях и се заслушах. Нищо не се виждаше и чуваше. Насочихме се надясно и след пет минути достигнахме мястото, където стояха животните. Тук изтупахме, доколкото можеше, тухления прах от дрехите си. Аз си взех моите оръжия, дадох на персиеца тези на хаджията и после възседнахме, за да напуснем до скорошна среща древния Бирс Нимруд.
Тъй като познавах пътя, можехме да рискуваме въпреки тъмнината да яздим в галоп, защото нямаше време за губене.
Най-напред се насочих към пътя, водещ от Хиле към Кефил, а когато го достигнахме, подвикнах на конете едно одобрително «Кавем!»[246], след което полетяхме в плавен бяг по равния, безпрепятствен терен. Камерхерът действително се прояви като добър ездач, така че бързо напредвахме. Само на два пъти позволих на конете да забавят ход и ето защо още преди да е изминал един час, видяхме пред нас да се появяват първите постройки на Хиле.
13. Осман паша
Понеже знаех сериала[247] на санджаки, не ми беше трудно да го намеря в тъмата. Смятах, че заради нощния час ще трябва да хлопам на портата. Тя обаче стоеше широко отворена, а когато влязохме в двора, видях, че входът към жилището на служителя беше осветен. Насочихме се натам и слязохме. Пред вратата имаше двоен пост, какъвто през деня не бях видял.
— Санджаки буден ли е? — попитах.
— Да — отвърна единият войник.
— Трябва веднага да влезем при него. Дръжте конете ни!
— Нямаме право да пускаме никого.
— Защо?
— Един офицер, пратеник на падишаха — Аллах да го благослови! — пристигна от Стамбул. Той говори с него и не бива да бъде обезпокояван.
— Въпреки това ние трябва да отидем при него. Вземете това тук за проявление на добрата ми воля!
Тикнах му в ръката няколко сребърни монети. Той ги поднесе към светлината, за да различи колко са, и каза после:
— Господарю, твоята доброта преминава през всяка заповед. Дайте конете на моя аркадаш[248], той ще ги пази добре, а пък аз ще изтърча вътре да доведа кол агаси, който сега води караула.
Той изчезна и се върна с офицера. За моя радост това бе почтеният Амуд Махули, който така твърдо вярваше във влиянието ми над сераскера. Като ме позна, той плесна удивено ръце.
— Ти ли си, ефенди? Ама това е дръзко, даже безразсъдно дръзко от твоя страна! Ще те арестуват, запрат и осъдят. Санджаки е изпълнен с ярост от вашето бягство!
— Не ме е страх. Води ме при него! Имам да му направя едно много важно съобщение, което не търпи отлагане.
— Какво се е случило? Защо се връщаш?
— Сега нямам време за разказване, защото всяка минута е скъпа. Но скоро ще научиш каквото те интересува. Хайде, веднага доложи за нас!
— Но вие вероятно ще бъдете приети не от санджаки, а от пратеника на султана!
— Кой е той?
— Един дженерал[249]. Не знам как се казва. Пристигна вечерта тук от Багдад и оттогава в къщата има все разни тайни. Събрали са се всички старши служители на санджака заедно с няколко офицери и обсъждат някакви секретни работи. Ако знаех, че наистина ще ме споменеш похвално в твоя доклад, щях да ти съобщя нещо.
— Ще те спомена, а и още в Багдад ще те препоръчам.
— Вярвам ти. Ела значи насам!
Той ме взе под ръка и ме отведе настрани. После ми зашепна в ухото:
— Мисля, че работата със санджаки не стои така, както трябва да бъде. Аз чух през вратата строгия глас на дженерал а, а когато влязох сетне вътре, лицето на санджаки беше така объркано, че си мисля — нещо лошо има срещу него. Откак пристигна дженералът, той не е издал нито една-едничка заповед, което означава, че няма право повече да разпорежда. По тая причина мисля, че ще говорите не с него, а с пратеника на султана.
— Това може само да ми е приятно. Хайде, докладвай за нас!
— Не мога. Имам право да давам достъп само на лица, които са повикани. С вас ще направя изключение само заради твоя доклад, за което вероятно ще получа строго мъмрене. Не бива да съобщя за вас, но пък няма да съм виновен, ако се отдалеча за миг от вратата и вие влезете.
— Къде е тази врата?