Сега се изправи и улови двете ми ръце.
— Ти си човек, но пратеник на Аллах, който те е проводил да изпълниш моята всекидневна молитва. Прости ми съмнението, което таях към това бързо изпълнение на твоето обещание! Ти ме избави от тежка неволя. Сега аз съм освободен от моите грижи и те моля да ми позволиш всеки ден да се моля за теб с целия си дом. Не е грях пред Аллах мюсюлманин да се моли за някой християнин!
— Твоята молитва ще има пред ухото на Аллах двойно благозвучие. В двайсет и втората сура е записано: «Нима не виждаш, че се покоряват на Аллах всички, които са на Небесата и Земята…»[275] Недей си мисли, че вашата вяра е единствено правата! А дори и да беше така, точно тогава би трябвало да се молиш на Аллах за всички хора, които не го притежават. Аз всеки ден се моля за всички, които не са християни, следователно и за теб. А когато заговори пред мен за твоята злочестина, реших да ти помогна и не помислих, че в моите очи ти си някакъв неверник. Така че се моли спокойно за мен! Никой не се нуждае така много като мен да се молят за него.
— Да, ефенди, ще го сторя. А сега кажи какво ще правим!
— Аз и Халеф имаме тук горе още работа. Ти иди долу при хората си, за да насочиш цялото си внимание върху пленниците, защото е твоя отговорността да не липсва никой, когато пристигне Осман паша.
— Той ще дойде ли?
— Надявам се. Изпрати веднага един вестител на бърз кон при него в Хиле! той ще му бъде и водач.
— Ще пратя най-добрия си ездач. И още един въпрос, ефенди! Дали няма да ми се разсърдиш?
— Ти няма да питаш нещо, което да не ми хареса. Говори значи!
— Имам предвид обещанието, което даде на моите асакери…
— Аа, обещаните пиастри?
— Да. Не ми се ядосвай, задето ти напомням! От все сърце желая тази радост на войниците си. Аз съм радостен, нека и те бъдат весели!
— Това застъпничество може само да ти прави чест. В този случай пак ще ти кажа: каквото съм обещал, го удържам. Те ще си получат парите.
— Мога ли да го съобщя на хората си?
— Да.
— Благодаря ти!
Амуд Махули тръгна, но след няколко крачки се обърна и каза:
— Ефенди, ако в сърцата на всички християни живееха твоята любов и доброта, то вярата ти щеше да стане много опасна за нашата.
Сега започна да слиза надолу.
15. Съкровищницата на Бирс Нимруд
Гледахме след стария, почтен и сега толкова радостен мъж, докато стигна долу. Чувствах се дълбоко развълнуван от неговата молитва и последвалите я думи. Халеф се намираше в същото положение.
— Още един, когото направи щастлив, сихди! Аз още по-добре от него знам колко опасна може да бъде твоята любов към ближния за всеки привърженик на Пророка, който влезе в досег с теб. Вместо да те обърна към исляма, както беше твърдата ми воля, аз се оставих да бъда поведен от теб към Иса Бен Мариям[276] и съзнавам, че чрез това станах — макар по-рано да го вярвах, но не бях — щастлив с цялото си сърце! Преди малко ти каза, че всеки войник ще получи сто и всеки подофицер двеста пиастри. Това прави над шест хиляди пиастри. Откъде се каниш да ги вземеш? От собствената си кесия? В такъв случай тя трябва да е много по-дълбока и съдържателна, отколкото си мислех досега!
— Ние имаме много повече пари, отколкото са ни потребни, драги Халеф!
— Къде?
— Ще ти ги покажа.
— Аллах! Подозирах го! В руините има скрити пари?
— Така е.
— Машаллах! Кой ще ги получи?
— По мое мнение съм задължен да ги предам на пашата.
— На пашата? На мен ми се струва, че има само един-единствен паша, комуто се следват по право, и това си ти!
— Защо?
— Защото ти ги откри.
— Твоето гледище по отношение намирането не съвпада с моето.
— Тогава поне можеш да претендираш за награда за намереното и трябва да я поискаш колкото е възможно по-висока!