— Но защо тъкмо твоите гости трябва да получат хубавото ми кафе?
— О, ефенди, как можеш само така да питаш? Та нали едно от най-важните предписания на Корана е да почетеш гостите си, като им дадеш най-доброто, което имаш.
Сега се налагаше все пак да покажа строга физиономия на шишкавия онбаши.
— Тъкмо защото познавам тези предписания, много ме учудва, че се осмеляваш да ме лишиш от кафето, което отгоре на туй си е мое, и в замяна да ми предложиш по-лошо. Веднага ще го свариш, добре чуй, веднага, и то силно и хубаво, както се полага на знатни господари! Освен това те предупреждавам за хаджи Халеф. Той е свикнал на най-внимателно обслужване и няма да търпи да си я караш по старому. По-нататък, обича да яде и пие колкото се може по-добре и който не съблюдава тези неща, той бързо-бързо му втълпява липсващото уважение. Пази се от неговия гняв! Той е свободен бен араб[85] и при най-малкото пренебрегване на подобаващата му се почит е готов много чевръсто да отговори с удари и нож.
Подобно порицание дебелакът навярно от дълго време не беше чувал. Той се присви и отвърна раболепно:
— Благодаря ти, о, ефенди, че ми обърна внимание върху тези опасни качества на шейха. Та той бил истински кръволок! Аз ей сега ще ви поднеса своето собствено кафе, защото водата вече ври, а и аз вече съм го счукал в Джурн ел Бинн[86].
— Вече? Аа, то било значи за теб, пък ние нямаше да получим никакво?
— Престани с тези упреци, ефенди! Тъй като щях да го поднасям на гостите си, трябваше все пак да го опитам, за да се убедя в неговата хубост. Ама ти ми нареди и аз знам как да се държа. Неговият мирис ще смекчи твоя гняв и ще освежи обонянието ти. Бързам вече!
Кепек раздвижи газещо крака, напомняйки някой колоездач, и бързо се измъкна. Аз се изхилих след него, но не така, че да чуе. Господарят му също се засмя и каза:
— Разглезил съм го, знам добре. Аз го държа при себе си, както хората в Европа се отнасят към домашното пале, и допускам слабостта ми да расте ведно с неговата самонадеяност. Ти сега му вля нужното уважение и можеш да бъдеш сигурен, че ще има нужното въздействие.
Дозорца имаше право. Дебелият се върна по-бързо, отколкото го бях считал способен, и сервира кафето между нас на серира[87].
Виждаше се, че му текат лигите, и тонът му бе на искрена печал, когато направи забележката:
— Ето ви го! Казвам ви, че не съм вкусил и глътка от него. Аз и по-натам ще го приготвям само за вас, та дори и неговото благоухание да лиши душата ми от покой. Ама те моля, о, ефенди, в случай че Аллах бъде толкова милостив да те осени с мисълта, че и аз бива да се насладя на една чашка от тази напитка, то не се колебай да ми я съобщиш!
Когато Кепек се отдалечи, ние се обслужихме сами. В Ориента е прието кафето да се сервира в чаши, а не в по-големи съдини. Кепек обаче беше донесъл една пълна рикви[88].
Това ми бе приятно, тъй като щеше да е досадно да бъдем постоянно смущавани от влизането и излизането на Кепек. Приемах също, че полякът ще се възползва от оставането ни насаме, за да сподели нещата, за които ме беше подготвил.
Седяхме заедно дълго време. Бинбашията се наслаждаваше на тютюна и кафето ми и гледаше замислено пред себе си, без дума да каже. Най-сетне се обади с един въпрос:
— Може би си чувал някога за Гюл-и-Шираз[89]?
— Гюл-и-Шираз? Разбира се. Розите на Шираз са прочути, ала признавам, че предпочитам отглежданите в Румили[90].
— Не това имам предвид. Аз не говоря за отглеждане на рози и също не за рози от Шираз в множествено число, а за роза в единствено число, за една съвсем конкретна роза, наричана по неизвестни за мен причини Гюл-и-Шираз.
— За такава роза още нищо не съм чувал.
— Това е много неприятно.
— Как става, че ти, който от дълги години живееш тук, очакваш от мен, пребиваващия само от време на време в ориента, познания за предмет, какъвто самият не притежаваш?
— Този въпрос ми казва, че не знаеш какво разказват хората за теб. Според описанията, ширещи се за теб, Кара Бен Немзи ефенди, ти можеш всичко и знаеш всичко.
— Това си е чисто ориенталско преувеличение. Европеецът е учил повече от невежите бедуини.