— Занимават ли се хората в твоето отечество Алмания с тази наука?
— Не. Аз съм я изучавал другаде.
— Сигурно ще те зарадва, че аз познавам Алмания много точно. Тя лежи между Тарабулус[180] и Устрали. В средата й се намира голямото езеро Фелеменк[181], а по границите й текат реките Исвичера[182], Лондра[183], Буджан[184]. На север се издига планината Дженеве[185], а на юг — планината Данимарка[186]. Нали виждаш, ефенди, колко точно познавам твоето отечество?
— Да, много точно — потвърдих аз възможно най-сериозно.
Извънредно горд от тези географски познания, той хвърли един величествен поглед в кръга наоколо и продължи:
— Тези придобивки ги имам, понеже в извънслужебното си време много обичам да се занимавам с джографията[187]. Жителите на Алмания са номади. Те живеят в зелени или сини шатри, придвижват се ту насам, ту натам и развъждат камили, които имат една, често и две гърбици. Техните фурми не са, наистина, така вкусни като тези при нас, ама затова пък козите им се развиват по-добре от тукашните. Техните шейхове плащат на султана в Стамбул[188] годишен налог, състоящ се в килими и харемски чехли, за което имат разрешение, за да добиват необходимата житейска мъдрост, да посещават нашите макатиб[189] и медарис[190]. Те са верни привърженици на Пророка. Можеш да ги срещнеш при всеки поклоннически керван, а Мека и Медина са за тях най-свещените градове на света. Ти ще ми засвидетелстваш, ефенди, че моето описание съдържа олицетворението на истината.
Какво трябваше да отговоря? Не исках да го наскърбя, а пък ми беше невъзможно да потвърдя изтъкнатите от него идиотщини. Но ето че Халеф ми помогна да изляза от затруднението. Той беше бедуин, и то роден в Западна Сахара, който с нищо не се чувстваше задължен да отдава особена почит на владетеля в Константинопол. Затова пък, понеже много високо ме ценеше, имаше голямо предпочитание към моето отечество. Познанията му за него в действителност бяха също съмнителни, понеже каквото му бях разказвал за Германия, бе бързо забравено от него. Той не можеше да си представя Запада другояче освен с ориенталските порядки и ето как когато заговаряше понякога за някоя европейска страна или народ, начинът му на изложение най-често въздействаше с развеселяващ ефект. Но в това отношение беше по-умен от кол агаси. Особено се ядоса Халеф, че турчинът бе говорил за налог. Това бе едно унижение за немския народ, едно оскърбление, което той, тъй като и аз бях немец, не можеше да изтърпя. Затова не изчака какво ще кажа, а бързо вметна:
— Как? Ти мислиш, че си казал олицетворението на истината? Трябва да споделя с теб, че твоето олицетворение е непонятно извън всяка представа и че аз никога не съм чувал една истина, която в действителност да съдържа толкова неистини като твоята.
— Как? — попита старият удивено. — И това го казваш на мен, дето съм толкова запознат с джографията! И го казваш по начин, съвсем отдалечен от учтивостта, която човек трябва да употребява при общуване с офицерите на великия властелин!
— Каквото каза за Алманията, ти го каза не като офицер, а като джограф, а когато един джограф не е прав, то любовта към истината ми забранява от учтивост да му дам право. Впрочем ти самият беше още къде-къде по-неучтив от мен!
— Аз? По кой начин и спрямо кого?
— Спрямо Кара Бен Немзи ефенди. Погледни го! Прилича ли му, че неговият народ е длъжен да дарява килимите и чехлите за вашите хареми? Казвам ти, немците дори собствените си жени даряват с чехли, значи много, много по-малко чужди женоря! А ако си мислиш, че ви пращат килими, то и тук се лъжеш, защото те самите нямат такива. Твоята най-голяма заблуда обаче се крие в налога, за който приказва. Немският народ се състои от герои, които даже от Геената не се страхуват. При тях има един непрестъпваем закон, чрез който най-строго се забранява да се плащат налози на някакъв друг цар, а тъкмо немският султан е, комуто чуждоземните владетели трябва да плащат данъци. Така знам аз например, че повелителите на Улах, Мидили, Маракеш, Сювейеш, Джибелтар и Франкистан[191]имат да плащат най-големи налози, защото той всички ги е победил, а в последната война надви народите на Бразили, Шибири мемлекети и Прусия.[192] Та значи ти оскърбяваш моя ефенди, като говориш, че народът му трябвало да плаща данъци, докато положението е обратно — той получава такива. Не е вярно и това, което каза за поклонническите кервани и за Мека и Медина. Ти там няма да видиш немци, защото жителите на Алмания не са мохамедани, а или християни или изобщо умни хора. Камилите там имат не само една или две, ами три или даже четири гърбици, а фурмите израстват големи и тежки колкото у вас тиквите. В техните реки има риби, наречени балина[193], които не могат да видят собствената си опашка, защото от най-задната перка до главата човек трябва да язди в галоп половин ден. А когато немците пътуват от един град до друг, то го правят само по железни пътища, като каруците им биват теглени от огнедишащи коне, които имат челичени нозе и зобят въглища.
188
Стамбул (араб.) — Константинопол, чието официално днешно турско наименование е Истанбул — б. нем. изд.