Тя ме изгледа слисано.
— Сеньор, нима разбирате от подобни неща? — попита тя. — Тогава да би случайно да сте «модисто»?
— Не съм, сеньора — усмихнах се аз, тъй като всъщност целият ми външен вид изобщо не даваше ни най-малко основание за такова предположение.
— Или сте шапкар?
— И това не съм. Но имам сестра, която винаги сама си украсява шапките и често с голям интерес съм наблюдавал работата й. Добре съм запомнил всичките нейни изкусни похвати и ми се струва — мога да го твърдя, — че ще успя сносно да поправя шапката ви.
— Тези ваши думи са истински балсам за душата ми. Ще ви бъда неописуемо благодарна, ако се смилите над мен и ми помогнете!
— С голямо удоволствие, сеньора. Но тук е кампо[26] и това не е толкова лесно.
— Но нали няма да останем на туй място? Накъде пътувате?
— Тръгнали сме за Сан Хосе, където имахме намерение да пренощуваме.
— Това е много щастливо стечение на обстоятелствата. Там ще ми поправите шапката, преди още тертулията да е започнала. Ще го направите ли? Ще станете ли мой избавител?
Тя умолително ме хвана за ръката.
— На ваше разположение съм и ще направя всичко, което е по силите ми. Но как мислите да стигнете Сан Хосе до вечерта? Двете колела на дилижанса са строшени така, че връзването им с ласа е невъзможно. Ще се наложи да влачат колата.
— Тогава наистина съм загубена. Доброто ми име е заложена на карта. Съвсем сигурно е, че ще се простя с него…
— Хм! Де да можехте да яздите, сеньора!
— Но аз мога! Че коя дама в тази страна не знае да язди?! Родена съм в Матара на Рио Саладо, а по онези места жените умеят да яздят дори без седло, или най-малкото седят на коня зад мъжа си.
— Значи това го можете и вие?
— Да. Още като малко момиче, седнала зад баща си, съм яздила и бързо, и надалеч.
— Е, тогава нищо не пречи да тръгнем оттук. Сеньор Монтесо!
Йербатерото стоеше до един от пътниците и двамата разговаряха. Той се приближи и аз го помолих да даде на жената куцащия кон.
— Защо не ми казахте по-рано? — отвърна ми той. — Току-що го продадох на онзи сеньор, с когото приказвахме. Той разбрал, че не е възможно да се поправи колата, преброил конете ни и забеляза, че имаме един повече. Тогава ме попита дали ще му го продадем. А аз се зарадвах, че ще се отървем от тази кранта.
— Извънредно неприятно. А не може ли да развалите сделката?
— Не, защото гой вече ми плати. Ето, вижте!
Той разтвори дланта си и ни показа книжните талери, които беше получил.
— В такъв случай аз. ще купя коня от него — обади се жената. — Ако не ми стигнат парите, ще ви помоля за заем, който ще ви върна веднага, щом стигнем в Сак Хосе.
— С радост ви предоставям всички свои средства, сеньора — отговорих аз. — Моля, елате да отидем при мъжа! Да видим дали ще се съгласи.
— Невъзможно е да откаже на една дама подобна молба. А ако все пак го направи, значи не е никакъв кабалиеро.
За съжаление се оказа, че тя се беше излъгала. Човекът предпочиташе да се откаже от почетното прозвище кабалиеро, само и само да не остане да кисне в пустото кампо и кой знае колко дълго да чака някакъв удобен случай да продължи пътуването си. След като известих жената за резултата от преговорите, тя посочи към моя жребец и каза:
— От всичките ви животни този кон е най-добрият и най-якият. Чий е той?
— Мой е, сеньора.
— Мислите ли, че ще може да носи двама души?
Този въпрос окончателно ми изясни намеренията й. За малко щях да избухна в смях.
— Да, достатъчно силен е — отговорих аз, колкото ми беше възможно по-сериозно.
— Тогава можете да ме вземете на гърба му зад вас. Ще се държа здраво за кръста ви, стига само това да не ви притеснява. Шапката ми ще вържете за седлото. Ще постелем моята голяма кърпа върху седлото и задницата на коня. Хайде, съгласете се! Така ще спечелите моята най-голяма благодарност.
— Съгласен съм и то с върховно удоволствие.
— Познавате ли Сан Хосе сеньор?
— Никога не съм бил там. Едва от вчера се намирам в страната.
— Ами вече решил ли сте къде ще отседнете в града?
— Сигурно в пощенската станция.
— Не, не бива да оставате там. В никой случай не мога да го допусна. Трябва да дойдете у дома и ще бъдете мой гост. Ще ви представя на брат си и ще вземете участие в моята чудесна тертулия.
— Невъзможно е, сеньора, защото за тази цел се нуждая от костюм, какъвто нямам на разположение. Така че за мен ще остане недостъпен входът за един рай, който ми предложихте и отворихте с такава голяма любезност.