— Значи говорите най-сериозно! Е, опитайте се! Ще ви дам тази възможност.
Той затвори дупката и посегна към двете греди, подлостили вратата. Отхвърли ги така, сякаш бяха моливи. Отецът несъмнено притежаваше великанска сила. После отвори двете крила на портата колкото можеше по-широко. Така ние получихме възможност да погледнем навън, а кавалеристите — в двора. Кръстосахме погледи.
— Ето го онова псе, което ми счупи сабята! — извика майорът. — Дръжте го, хора!
Той се беше променил напълно. Докато бях негов пленник, офицерът действително се бе отнасял към мен учтиво. Но сега беше станал безцеремонен. Беше намерил пистолетите си. Стиснал във всяка ръка по един от тях, той пристъпи към отчето. Хората му колебливо го последваха. Изправил гордо снага, брат Хагуар стоеше в средата на отворената порта.
— Назад! — заповяда той.
Кавалеристите се спряха. Но майорът не се подчини, а продължи да върви напред.
— Назад, или…! — повтори отчето, като повелително вдигна ръка. Този път и офицерът се закова на място. Не можах да виждам лицето на брат Хагуар, но изглежда в изражението му имаше нещо, което накара майора да се стъписа. Той не се осмели да мине покрай него, ала все пак разгневено извика:
— Е, добре без разрешение няма да прекрачвам прага на чужда къща. Но тъй като не желаете да ми предадете немеца, тогава нека набързо приключим тази работа. Екзекуцията ще се състои тук веднага, на място!
Той вдигна ръка, за да се прицели с пистолета в мен.
— Стой! Свали оръжието! — прогърмя гласът на отчето.
Майорът се стресна. Отпусна ръка, но изглежда го досрамя, защото отново вдигна пистолета срещу мен и каза:
— Ами! Няма да позволя никой да ми заповядва, а още по-малко пък някакъв си поп. Този немец трябва да отиде в ада…
Той не можа да продължи, понеже в същия миг остана без пистолети. Отецът светкавично ги изтръгна от ръцете му и ги запрати в двора. После сграбчи майора за двете ръце, силно ги притисна към тялото му, вдигнато като кукла и го внесе вътре. Близо до портата имаше кирпичена пейка. Той сложи майора да седне на нея и му кресна:
— Тук ще останеш, човече! Опиташ ли се да станеш, ще си поговорим по съвсем друг начин!
После се върна при портата, затвори я и я подлости пак с две греди, без някой от кавалеристите да дръзне да му попречи. Майорът седеше на мястото си покорно и неподвижно като дете. Успях да забележа къде се криеше властта на брат Хагуар над хората — в очите му. Те бяха придобили такъв особен блясък и такъв поглед, че е напълно невъзможно да бъдат описани. Ето че този загадъчен човек отново пристъпи към пейката, скръсти ръце на гърди и каза:
— Желанието ти е изпълнено, сеньор. Пуснахме те да влезеш а тук до мен виждаш чужденеца, за чието предаване толкова настояваше. Кажи каквото имаш да ми казваш, защото нямам време дълго да се разправям с теб!
— Това не ме засяга! — яростно изръмжа майорът. — Ще остана в ранчото, докато искам.
— Или по-скоро докато аз искам! Защото щом желанието ми да те гледам тук изчезне, ще те изхвърля навън през зида. Гледай, горе-долу ей така!
Отецът го хвана през кръста, вдигна го нагоре и го засили насам-натам с такава мощ, че майорът ужасено изкрещя:
— Dios mio![33] Нима искате още сега да ме изхвърлите, сеньор? Тогава предпочитам сам да си отида!
— Ако си решил да го направиш, ще побързам да ти обясня, че нито можеш да останеш, докато си искаш, нито ще ти позволим да си тръгнеш, когато пожелаеш. Откакто те сложих да седнеш ей тук, на тази пейка, ти нямаш повече собствена воля, понеже си наш пленник.
Майорът изплашено втренчи поглед в лицето му, а после скочи на крака и извика:
— Какво ви прихваща, та ме обявявате за ваш пленник? Какво право имате?
— Същото право, каквото имахте и вие да плените този немски сеньор заедно с неговия спътник — а именно правото на по-силния. Ще добавя, че нашето право има далеч по-големи основания, отколкото вашето. Двамата сеньори не са ти направили нищо лошо до момента на тяхното пленяване. Но преди да те вкарам в двора, ти ни заплаши с пистолетите си и с подпалване на ранчото.
— Сеньор, аз съм майор и в най-скоро време ще стана полковник!
— Това ми е напълно безразлично. Ти опозори и униформата, и чина си. Заловил си две цивилни лица и си искал да екзекутираш едното от тях. Значи си се наел едновременно с ролята и на полицай, и на палач. Ако си мислиш, че това е съвместимо с офицерското ти звание, то аз решително съм на друго мнение. Впрочем твоят чин не ме внушава ни най-малък респект, защото сабята ти е счупена, а както е известно, това минава за най-голямата обида, която може да бъде нанесена на един офицер.