Той пъхна два пръста в устата си и изсвири така, че този остър и пронизителен звук се разнесе надалеч. Чу го и осъденият. Дали познаваше сигнала на англичанина? С рязко движение той вдигна наведената си глава и погледна нагоре към фара. Рафли свирна още веднъж и размаха чадъра над главата си.
Резултатът беше много изненадващ. Най-неочаквано осъденият на смърт чрез удавяне се втурна напред, проби си път през кръга от войници, стигна до ръба на скалата и с главата надолу, се хвърли в морето.
— Виждаш ли, Чарли — подсмихна се Джон Рафли, — че щях да спечеля облога?
— Все още нищо не виждам. Та човекът сам се удави.
— Удавил ли се е? Ти да не си мръднал?
— Че какво друго е станало?
— Какво друго ли? Well, ей сега ще разбереш. Look at that! [234]
Ето че изплува на повърхността. Е, Чарли, какво ще кажеш сега?
— Бога ми, той е жив! Въпреки вързаните си ръце този обесник плува като риба!
— Като риба ли? Pshaw, твърде слабо сравнение. Искаш да кажеш като омар! Това е Калади, предишният ми слуга, най-добрият плувец и гмуркач надлъж и нашир из тези скучни острови, ала както изглежда доблестният мюдюрин, [235] който го е осъдил, не знае това.
— Този човек е бил твой слуга? Значи затова познава сигнала ти, а?
— Така е. Впрочем, той трябва да е извършил нещо дяволски лошо, защото обикновено тези околийски управители оставят всеки местен туземец да се измъкне, стига само това да е някакси възможно. Та нали в крайна сметка и самите те са сингалци! Виж, вързаните ръце изобщо не му пречат, защото плува по гръб. Насочва се право към фара!
Иначе толкова мълчаливият англичанин изведнъж се беше оживил извънредно много. Следеше с голямо напрежение всяко движение на плувеца, размахваше ръце във въздуха, сякаш така можеше да му помогне и непрекъснато даваше обяснения, които изглежда смяташе за необходими.
— Какви тласъци прави само! Колко бързо се придвижва напред! По дяволите, онази сган го преследва! Но преди войниците да успеят да изминат заобиколния път от скалите до фара, той отдавна вече ще е тук. Познавам го. Миналата пролет заедно с него преплавахме през Калина-Ганга, през Калу-Ганга, че даже и през буйната придошла Махавели.
— С какво се занимаваше преди да постъпи на служба при теб?
— Беше най-ловкият ловец на бисери из плитчините на Негомбо и само за да ми угоди се отправи с мен към вътрешността на страната. Веднага го познах и сега ще го спася.
— Как? Ако действително е извършил тежко престъпление, ще е невъзможно.
— Невъзможно ли? Ти не познаваш тази шантава страна и този още по-шантав народ, Чарли. Аз съм сър Джон Рафли от Рафли-Касъл в добрата стара Англия и ми се иска да видя мюдюрина, който ще се осмели да се разправя с мен! Ето, Калади достигна вече брега. Цяло щастие е, че наблизо нямаше акули, иначе с тези вързани ръце лошо му се пишеше. Ела, Чарли, нека го пресрещнем! Той ме позна и тича право насам.
Наистина така беше. След като стъпи на сушата, Калади бързо се затича към платформата, върху която се издигаше стройният стълб на желязната кула. Пъргаво слязохме по тесните стъпала и долу се сблъскахме с него.
— Вишну да те благослови, сахиб — поздрави той, останал без дъх. — Бях близо до смъртта. Искаха да ми вържат и краката, както и да закрият очите ми с парче плат. Но ти си раджа, господар, махараджа, велик и могъщ господар, и сигурно ще спасиш Калади, твоя верен слуга!
— Well, ще те спася — отговори Рафли, като извади ножа си, преряза въжетата от лико, с които беше вързан сингалецът. — Какво престъпление си извършил?
— О, нищо, сахиб, почти нищо. Но моят крис се оказа твърде остър и прониза малко по-надълбоко сърцето на един човек.
— Murderer! [236] Мътните го взели, човече, та това е малко повече от нищо! Уби ли го?
— Да, мъничко.
— Какъв беше той?
— Китаец.
— Само китаец? Това не е толкова зле! И какво ти направи, че грабна камата?
— Дойде и поиска да отвлече Молама, цветето и щастието на моя живот.
— Fudge! [237] Щастието на твоя живот! Глупости! Измежду сто щуротии, вършени от хората, за деветдесет и девет са виновни тези проклети фусти! Любовта е най-коварната илюзия, рожба на въображението ни, която познавам, и вече е лишила от разум милиони хора. Но се надявам, че тази баня е поохладила страстите ти. Знаеш ли къде е хотел «Мадрас»?
— Че как да не го знам, сахиб! Нали ти на два пъти живя там.
— Пак съм отседнал в него. Ето че преследвачите ти идват. Засега се скрий! След час ме потърси в хотела!