Откъм пристанището долетя някаква странна и монотонна песен. Тя се носеше от необичайно голям китайски кораб, чийто котвен шпил въртяха петима мъже, за да вдигнат голямата котва. Същевременно те отмерваха такта на крачките си с обичайната за подобни случаи песничка «тиен омма омма тиен воозинг».
Рафли побутна пенснето си по-близо до очите и внимателно разгледа плавателния съд.
— Чарли! — обади се той.
— Сър Джон!
— Да се обзаложим ли?
— Да се обзаложим? За какво?
— Че капитанът на тази джонка или си е загубил акъла, или пък плава под твърде съмнителен флаг.
— Защо мислиш така?
— Ти не си моряк и ти липсва поглед за такива неща. Виждал ли си някога джонка с три мачти?
— Не.
— Ами с такива необикновени платна и странен такелаж?
— Че какво им е толкоз странното?
— Смесицата от китайски и американски начин на изработка, както и съотношението между височината на различните мачти. Как така бизанът [240] е по-висок от гротмачтата и фокмачтата? И за какво му е този дълъг шпир [241] с двоен фордун?
— Наистина е необичайно! По вида на фордуна може да се направи заключението, че този плавателен съд има триъгълни платна, за да се движи по-лесно и по-бързо срещу вятъра, а ми се струва, че мачтите му имат споменатата височина, защото с постепенното увеличаване на броя и размерите на платната отпред назад се е целяло да се постигне по-голяма бързина, на което обаче никак не подхожда конструкцията на корпуса, наподобяваща твърде много формата на буре.
— Чарли, в морското дело те мислех за лаик, но ти наистина имаш верен поглед за неща, които обикновено се изплъзват от окото на сухоземните плъхове. Тази джонка е едно нескопосано подражание на бързите американски платноходи и за нищо на света не бих й се доверил по време на някоя хубава буря.
— Този странен вид и такелаж сигурно има някакво предназначение, което не разбирам.
— Естествено! Нека прибавим към всичко това и факта, че този плавателен съд вдига котва, за да отплава в открито море тъкмо сега, когато приливът все още продължава! За да постъпва така, капитанът сигурно има всякакви други, но не и навигаторски причини. Залагам сто соверина, че има нещо нечисто или в главата му, или под дъските на неговата палуба. Участваш в облога, нали?
— Никога не се обзалагам.
— Ами заложи поне десет лири срещу моите сто!
— Сър, и това няма да стане!
— Действително ли не желаеш? For shame, [242] Чарли, засрами се! Цяло нещастие е, че иначе си толкова мил и разбран човек, а никога не се съгласяваш да приемеш един облог. Ти и през целия си живот няма да успееш да станеш истински джентълмен, а тъй като това страшно ме ядосва, ще гледам някой път да те принудя да се обзаложиш за нещо. Виждаш ли онзи испански параход? Нима и той също се кани да излезе в открито море?
— Едва ли. Сигурно ще вземе китаеца на буксир, за да го измъкне от пристанището срещу течението.
— All right! [243] Той застава пред него, а ето че сега китаецът ни показва кърмата си. Можеш ли да видиш какво име носи?
— Не.
— Тогава ще трябва да си помогна с моята чадър-лула.
Той взе любимия си предмет, нагласи лещите на далекогледа и погледна през него към джонката.
— Казва се «Хайанг-дзъ». По дяволите тези глупави имена, дето си ги измислят жълтоликите плиткаджии! Хайде, Чарли, ела! Щом не искаш да се обзалагаш, корабът изобщо не ни засяга повече.
Отправихме се към града, а после поехме към хотел «Мадрас». Веднага отидохме в просторната прохладна стая на англичанина, за да чакаме там Калади. Но уговореното време изтече, без той да се появи.
— Чарли!
— Какво?
— Ще се обзаложим ли?
— Не.
— Та чуй най-напред какво имам предвид, де! Твърдя, че на този нещастник му се е случило нещо лошо и поддържам мнението си като залагам петдесет лири. Естествено, ти не мислиш така и следователно този път ще приемеш облога!
— За съжаление не мога, защото съм на същото мнение като теб, сър Джон. Ако всичко беше наред, той отдавна вече трябваше да е дошъл.
— Well! Е, що се отнася до облозите, ти си оставаш просто един непоправимо скучен човек. Истинският джентълмен би приел моя облог, дори и ако мнението му съвпадаше с моето. Ще почакаме още пет минути. Не се ли появи дотогава, ние ще тръгнем и… тихо, какво става навън?
На улицата, където светлината на многобройните окачени по верандите фенери се бореше с настъпващата вечерна тъмнина, се вдигна необичаен шум. Разнесоха се силни пронизителни викове и се чуваха припрените стъпки на множество тичащи хора.