Търнърстик се появи веднага след мен. За малко щях да избухна в смях. Дългата плитка висеше отстрани на главата му, а под ръката си беше притиснал чадъра. Беше разперил ветрилото и докато се покланяше, го размаха с такава сила, сякаш искаше да убие с него някой бик.
Двамата китайци останаха напълно сериозни. Насочихме се към трапезата. Търнърстик направи доволна физиономия и подпря чадъра си в ъгъла.
— Дзинг! [213] — простичко ни помоли нашият домакин и ние заехме местата си.
Капитанът запретна необичайно широките ръкави и посегна към сладкишите, поднесени му от Конг-ни. Китайците се хранят по обратния ред на ястията, с който сме свикнали ние. Започват с десерта и най-често свършват със супата. Понякога този порядък се нарушава само за да се угоди на някой европеец. Виното не се пие изстудено от стъклени чаши, а топло от тумбести порцеланови чаши без столчета. В почивките между отделните блюда хората стават, изпушват по една лула или се развличат по някакъв друг начин. Жените никога не присъстват. Най-много да надничат през вратата на някоя съседна стая, която представлява решетка от бамбукови пръчки.
Като се изключат неизбежните любезности, китайците се хранят мълчаливо. Ние имахме толкова неща да разкажем и толкова да попитаме, че като нищо можеше да се завърже оживен разговор. Ала най-сетне домакинът допря пръчиците за хранене до челото си и после ги остави върху чашката си в знак, че вечерята е приключила и Конг-ни посегна под масата, за да измъкне една скрита бутилка истинско «тинтио». [214] Слугата ни донесе чаши и едва тогава лека-полека езиците започнаха да се развързват.
— Чарли, как можеш да вършиш подобни грешки! — укори ме Търнърстик.
— Какви грешки?
— Забравил си чадъра си!
— Ами да не би другите двама да са взели своите чадъри?
— Не са, но като домакини могат да си го позволят. А ние, гостите, сме длъжни да се появим като истински китайци. Това е непростим пропуск.
— Твоята грешка е не по-малка.
— Каква е тя?
— Пак ме наричаш Чарли.
— Well, имаш право, мастър Канг-фу-кинг-ву-кунг-ту! Няма да се повтори.
От учтивост до този момент нашите домакини бяха избягвали да ни разпитват за преживелиците ни. Но ето че Конг-ни поде следния разговор:
— Както ни пише ча-юан, моят талисман ви е бил от полза, а?
— Така е.
— Може ли да узнаем какво стана?
Най-подробно му разказах всичко, което ни се беше случило. Двамата ме изслушаха,, без да ме прекъсват.
— И така, ти предполагаш, че Кианг-лу се намира тук в Ли-тинг?
— След всичко, което чух — да!
— Тогава ще трябва да направиш донесение в полицията.
— Нямам такова намерение. Не съм служител на сиу-по в Пекин.
— Говориш мъдро, защото лесно може да стане така, че едно подобно донесение да ти струва живота. Колко време смяташ да прекараш в Китай?
— Колкото ми харесва.
— Тук сигурно ще ти хареса — обади се фи. — Твоите разработки ти отварят пътя за Небесната империя. Да, тук ще ти хареса толкова много, че никога няма да пожелаеш да си заминеш обратно.
— Кога ще бъдат оценени моите научни трудове?
Той се усмихна.
— Когато аз поискам. Зависи единствено от теб и ако пожелаеш, можеш да имаш резултата още утре сутринта.
— Тогава те моля така да стане.
— Желанието ти ще бъде изпълнено. Но я виж колко прекрасна е тази вечер! Имам навик да прекарвам този час в градината. Ще дойдете ли с мен?
— С удоволствие.
Ние станахме и когато съобщих на капитана какви намерения имаме, той взе чадъра си.
Всъщност това не беше градина, а чудесно подреден и поддържан парк, през който тръгнахме да се разхождаме. Конг-ни «обсеби» Търнърстик и двамата изостанаха, фи обаче закрачи заедно с мен напред, докато най-сетне стигнахме до една изкуствена скала и там седнахме. Той ме накара да му разкажа нещо повече за Германия, за моите близки, за преживяванията си. Накрая ми зададе един въпрос, който бе съвсем неочакван за мен:
— Значи в родината си нямаш жена?
— Нямам.
— И не познаваш жена, която да обичаш?
— Не.
— А успя ли да обикнеш Конг-ни?
— Да.
— Той ти каза, че желае да му станеш брат, нали?
— Да.
— Искаш ли да бъдеш мой син?
— Само по име или действително?
— Действително, с всички права и… задължения.
— Какви причини имаш за това предложение?
— Те не са толкова неразбираеми. Конг-ни те обича, иска да прояви благодарност към човека, който му е спасил живота и аз съм съгласен с него. Официално ще те осиновя.