Не чаках дълго и ето че най-сетне предположението ми се потвърди — дочух стъпки и то не от един човек, а от двама души. Те се приближиха и спряха току пред самия мен. Единият от тях беше нашият фи, а другият наистина бе висок и широкоплещест, също като джиахура, но не беше той. Отдалече и особено през нощта човек като нищо можеше да го вземе за пиратския предводител.
— Ще успееш ли? — попита непознатият.
— Надявам се.
— Още тази нощ напиши документа. Ако не успееш, Конг-ни ще трябва да се ожени за дъщеря ми. Просто твой син трябва да стане мой зет, иначе си загубен!
— Значи ти е все едно дали ще е Конг-ни или другият, а?
— Ти имаше един-единствен син и затова можех да искам само него. Но на Конг-ни му хрумна идеята да ти доведе и втори син. Е, добре, тогава може да ми е безразлично кой от тях ще ми стане зет. Този тао-дзъ бил силен и смел мъж, може би ще се окаже дори по-ценен и от Конг-ни. Но защо Конг-ни се спря именно на този чужденец?
— Обикнал го е и иска да го задържи тук. Но я ми кажи дали ще може да види дъщеря ти преди да съм разговарял с него?
— Аз съм си-фан [216], а никой си-фан не заключва у дома си своята жена или дъщеря. Всеки може да разговаря с тях. Доведи ми го утре, или може би ще е по-добре да ви изпратя покана, а?
— Изпрати ни, за да не би да заподозре нещо.
— Ще я получиш. И тъй, постъпи както ти наредих. Кианг-лу не се шегува!
— Ами ако чужденецът не пожелае?
— В такъв случай мястото му ще заеме Конг-ни.
— Няма ли друг изход?
— Не, това е единственият изход, освен ако не искаш да използваш насилие.
— Насилие ли? В какъв смисъл?
— Нали досега в Лунг-кой-сианг [217] на не един и двама им е идвал друг акъл?
— Вярно. Но как да го накараме да отиде там горе?
— Няма нищо по-лесно от това, а после гладът и жаждата ще свършат своята работа. И така, действай! Аз си тръгвам!
С два скока той се озова от външната страна на зида и скоро чух как стъпките му заглъхнаха, фи остана още минута-две съвсем неподвижен на мястото си, а след това закрачи към задния вход на къщата, откъдето долових лекия шум от ключалката. Изчаках още няколко минути и едва тогава се върнах пак през прозореца.
Търнърстик ме очакваше с голямо нетърпение.
— Къде се бавиш цяла вечност? Онзи тий си отиде вече!
— Знам.
— И ти го остави да офейка?
— Не беше джиахурът.
— Че кой беше?
— Кианг-лу.
— Вър… вър… ховният предводител на речните пирати?
— Да.
— Колко тъпо, че не съм бил там! Как ми се искаше да го бях спипал!
— Pshaw, и ти нямаше да го направиш! В чужда страна, сред неприятели и предатели е винаги по-добре да действаш предпазливо, отколкото да се опитваш да сринеш стената с глава.
— Неприятели и предатели? Но ние си нямаме работа с такива хора!
— Напротив!
— Кой например?
— Всички!
— Обясни ми!
— Трябва да се оженя за дъщерята на върховния Дракон.
— За дъщерята на върховния негодник ли? Ти да не би да не си с всичкия си?
— С всичкия съм си и то още как! Просто цялата работа е откачена. Трябва да се оженя за тази непозната, иначе ще ни затворят на едно място, което наричат Лунг-кой-сианг. Там се канят да ни уморят от глад и жажда.
— И какво означават тези думи?
— Еркер в Драконовата клисура.
— Хубав еркер, няма що! Но защо трябва да се жениш за нея?
— И аз не знам, но навярно ще разбера. Успях да чуя поне следното: първоначално са замисляли да принудят Конг-ни да вземе момичето за жена. Но по някакви причини той няма особено желание и се опитва да ме направи свой заместник.
— Zounds!
— Въпреки че това може да се нарече предателство спрямо мен, все пак не мога сериозно да му се сърдя. Не вярвам наистина да ми мисли злото. Сигурно съществува някаква важна причина, която принуждава Кианг-Лу да се сроди с фи. Без съмнение в случай на крайна нужда той разполага с властта и средствата да постигне целта си с насилие и заплахи. Освен това и Конг-ни трябва да има някаква причина да се противопоставя на подобно обвързване, а и тъкмо мен да избере за свой заместник.
— Нямам никакво намерение да си блъскам главата над този въпрос. Какво смяташ да правиш?
— На първо време ще изчакам да видя какво ще ми кажат.
— Хубаво! Значи и аз ще трябва да чакам.
— Така е. Впрочем утре ще бъдем поканени на гости в дома на Кианг-лу.
— Наистина ли? Радвам се. Прекрасно е да опознаваш чужди страни и хора!
— Нали? Само дето понякога е и мъничко опасно, но това не бива да ни стряска. Нека сега си легнем да спим! За утре ще видим — нов ден, нов късмет! Лека нощ, Куанг-фу-Търнингстиккинг!
216
Източнотибетци, наричани още и коло заради склонността им към разбойничество. Б. нем. изд.