Летовниците, идващи в Ийст Хамптън само за уикендите, нехайно зарязваха автомобили си по тукашните улици и паркинги чак до следващия петък следобед, така че още от площадчето зад жп гарата разполагах с богат избор на коли за крадене. За днес си харесах един десетгодишен избелял форд акорд, толкова невзрачен, че никой не би му обърнал внимание. След всичко на всичко тридесет секунди, посветени на разбиване на ключалката и включване на двигателя — вече бях на път за Бруклин.
Ченгетата разполагаха с голяма мрежа от доносници, обаче и аз си имах доверени хора, които да ми докладват. Всъщност това бяха от същата мрежа, само че аз им плащах по-щедро и играех доста по-грубо.
Тъкмо те ми съобщиха, че напоследък ченгетата много усърдно дебнели Сузи Уок. Заради струпалите се копои се наложи да не бързам да влизам директно при Сузи, а първо да обиколя с колата си няколко пъти квартала, за да се уверя лично как са нещата около неговото свърталище.
При първата ми обиколка всичко ми се стори спокойно и безопасно.
Но щом започнах втория тур, изведнъж забелязах, че един бял микробус беше паркиран твърде необичайно покрай тротоара — съвсем според правилата, на които кварталните полицаи толкова държаха. А при третата обиколка, като се вгледах по-внимателно, видях, че затъмнените прозорци на микробуса изглеждаха доста по-нови от износената му каросерия.
Ако притежавах коефициента на интелигентност на предпазлив бъзливец, щях да обърна колата и да побързам да офейкам по-далеч, но вместо това се оттеглих само временно. Посветих следващите три часа на грижливо гримиране и пълна промяна на облеклото си. Накрая, с новопридобитата си, прошарена в сиво брада и подплънките на раменете си едва се познах в огледалото. Паркирах колата на четвърт миля по-надолу, нахлузих си широка черна шапка и торбесто черно сако, след което продължих пеша до заведението на Сузи Уок.
Не се съмнявах, че се бях дегизирал досущ като евреин, защото на четири пресечки преди къщата на Сузи двамата типа, облечени като мен, ме поздравиха с „Честит празник“. А едно дребно, но симпатично момче от хасидитите ме изгледа с одобрение.
Щом влязох при Сузи Уок, заварих моя човек Диего да крачи нетърпеливо пред тесния си офис.
— Шалом — поздравих аз.
— Шалом и на теб, приятелю — отвърна Диего и нервно погледна часовника си.
— Като ти казвам шалом, наистина точно това имам предвид41.
Последните ми многозначително изречени думи привлякоха вниманието на Диего и той се взря по-зорко в мен. След малко на устните му разцъфна лека усмивка.
— Локо? — смаяно прошепна той.
— Точно така, приятелю мой — поклатих глава аз.
Залостихме плътно вратите и на бърза ръка извършихме размяната. Двадесет хилядарки за Диего и хората му, а за мен — стока за сто хилядарки. Дрогата бе опакована в малки картонени и метални кутии за храна за вкъщи с менюта върху тях.
Всичко приключи добре, щом като ми се размина на излизане. Тъкмо се показах от вратата и стъпих на тротоара, когато ме заговори някакъв едър чернокож полицай е надпис NYPD42 на гърба на черното си кожено яке. Същият надпис, но с още по-едър шрифт, се мъдреше и на вратата на автомобила му.
— Добре си похапваме, а? — попита ме той.
— Екстра! — самодоволно отвърнах аз и продължих по пътя си. После дори не си направих труда да вдигна поглед към огледалото за обратно виждане, докато потеглях с колата. Щях да се измъкна през моста Уилямсбърг и оттам да се прибера в Лонг Айланд.
— Ей, шефе! — провикнах се към ченгето от прозореца на откраднатия форд акорд, преди да настъпя педала за газта. — Грижовен си като мама!
79.
Том
Беше петък и оставаха броени дни до началото на процеса срещу Данте Хейливил. В Ийст Хамптън заприиждаха първите автобуси с протестиращи. Очевидно хората от цялата страна бяха започнали да проумяват мащаба на предстоящия съдебен процес и неговото значение за нацията.
Автобусите не бяха от високите елегантни модели с климатици, които прибираха изискано облечените жители на Манхатън от спирките по шосе 27. Това тук беше по-скоро една армада на колела от ръждясали училищни автобуси, овехтели возила от компанията за междуградски превози „Грейхаунд“ или изпотрошени частни микробуси. Бяха стотици, насъбрали се тук от далечните северни области като Ню Хемпшир, и от още по-далечния Юг. Имаше дори от Флорида — щата, източен като дръжка на тиган.
41
Много популярен еврейски поздрав при среща или на раздяла (в смисъл „Отивай си с мир“); от shalom (мир на иврит). — Б.пр.