Апокрифната преса уведомява русите:
Стратегията на постоянно отстъпление съвсем не допада и на царизма! Наместникът Алексеев (по думите на същия А. И. Сорокин) „препоръчвал, съветвал, обръщал внимание по отношение боевото използуване на войските; а самият Куропаткин, като не бил в състояние да се ориентира в това, което става, упорито осъществявал своя план — да се отстъпва на всяка цена, завеждайки японците дълбоко в Манджурия“. Но като, отстъпва, той откъсва армията все по-далеч от флота, обричайки Порт Артур на явно поражение.
Алексеев с всички сили „изтласква“ и ескадрата на Витгефт от Порт Артур, макар че като адмирал разбира последиците на този риск.
— Да допуснем — разсъждаваше наместникът, — че в открит бой с Того нашата ескадра загуби един-два броненосеца. Тяхната материална стойност е нищожна в сравнение с крайния резултат от войната. Когато преместим ескадрата на Витгефт във Владивосток, няма да има портартурска ескадра, както няма да има и бригада владивостокски крайцери. Но затова пък ще имаме Тихоокеански флот.
— Това, в края на краищата, е непоносимо! — избухна Витгефт. — От мене искат победи, сякаш съм адмирал Хорацио Нелсън.
„Не се оправдавам, а по съвест донасям — редеше набързо той до наместника. — Не се смятам за пълководец, командувам единствено по силата на случайността и необходимостта според съвестта и разбирането си до пристигането на командуващия флота“ (тоест на Скридлов).
— Наистина — задаваше справедлив въпрос Витгефт, — щом Скридлов е назначен на мястото на Макаров, по каква причина той изтърква служебните кресла на „Светланска“?…
Подобен въпрос отдавна вълнуваше защитниците на крепостта. Колкото и да стягаше Того обръча на блокадата, нашите героични миноносци неведнъж го пробиваха, смелчаци се заемаха да доставят пощата в Чифа или Инкоу с китайски джонки. Мислеха си, че и Скридлов ще се промъкне в Порт Артур, а тогава Вилхелм Карлович ще му стовари накуп и житото, и плявата. Но очевидно Скридлов не мечтаеше да стане герой — чрез трите крайцера на Владивосток той обираше много повече от каймака на славата, отколкото Витгефт със своята броненосна ескадра… Същевременно „Негово Квантунско Величество“, вече побеснял, с телеграми набиваше в главата на Витгефт да не разчита до есента на идването на Куропаткин. Той пишеше, че всичко, „което става по морето, прави огромно впечатление на Япония… унищожаването на превозите от нашите крайцери предизвика там истинска паника, а също така и излизането на ескадрата от Артур. Бъдете бдителни, не пропускайте благоприятната минута да излезете отново с Вашата ескадра, само че без да се връщате отново на артурския рейд…“.
Витгефт свика съвещание на борда на броненосеца „Цесаревич“. Тук бяха флагманите, беше и Стесел с генералите.
— Какво очаквате от ескадрата? — попита ги Витгефт.
— Ние очакваме — от името на всички отговори Стесел — ескадрата да сподели героичната съдба на гарнизона. И когато гарнизонът си отиде, тогава и вие можете да вървите… където искате!
Флагманите решиха до идването на помощ от Куропаткин да не излизат от пристанището. На Витгефт му се стори малко едно съвещание и той ги събра повторно на съвет с чай. Беше решено съвместно, че ескадрата ще напусне Порт Артур за пробив към Владивосток само в краен случай…
Алексеев телеграфира от Мукден: „Гибелта на ескадрата в пристанището ще легне като тежка отговорност пред закона, като неизгладимо петно върху славния Андреевски флаг и честта на руския флот…“
Съгласете се, че тази констатация трудно може да се оспорва!