Докато Витгефт никога не оспорваше първенството на адмирал Макаров, изглежда, Скридлов го ревнуваше заради славата му:
— Лесно му е било в Порт Артур… с ескадрата! А да беше постоял на моето място, когато от флота са останали три крайцера и разни шалани. Там, в Артур, те още се къпят с шампанско, а Владивосток два месеца не е виждал захар…
Сведенията за това, какво става в Порт Артур, с мъка проникваха към Мукден, често вече остарели, а Владивосток беше известяван от Наместника телеграфически кратко. А пък вестникарската информация обикновено отразяваше само слухове, на които съвсем не можеше да се вярва. Скридлов, който имаше правата на командуващ флота, не разполагаше с пряка връзка с Порт Артур — ето кое бе лошото!…
Над града се събираше голям лилав облак, донесен откъм—океана. Притъмняваше. Вятърът разнасяше по „Светланска“ боклук и изпокъсани стари вестници, вдигаше се на вихрушка прахоляк, който беше толкова неприятен, че даже гимназистките закриваха лицата си с дамски воалетки. Вкъщи Скридлов бе посрещнат от жена си Олга Павловна, стройна англизирана дама, каквито художниците обичат да изобразяват върху седлата на породисти коне, и от скромната си дъщеря Маша, която беше пристигнала от Псков да работи в Морския лазарет. С тежка походка адмиралът се приближи до масата. Ординарецът постави пред негово превъзходителство чиния със зеленчукова супа, украсена с жълтък от яйце и белееща се сметана. В далечината сухо тресна мълния от приближаващата буря…
— Днес очевидно е по-добре да не закачаме нашия татко — каза Олга Павловна на дъщеря си. — Разстроен ли си от нещо, Коля?
Скридлов си наля чашка померанцевка.
— В нашите работи започна да се меси самият император. Съобщиха ми от Мукден за неговото желание крайцерите да прережат телеграфния кабел, свързващ Япония с континента. На нашите крайцери им се е понесла такава слава, като че ли всичко за тях е лесно и само кибрит още не са се научили да палят… А да се режат кабели, лежащи дълбоко на дъното — продължи Скридлов, ослушвайки се как върху перваза на прозореца падат първите капки дъжд, — е безумие…
Зад прозореца изведнъж плисна зашеметяващ порой.
— Отдавна му беше време — каза Маша, която даже на масата не сваляше касинката на милосърдна сестра. Скридлов я попита как вървят работите с госпиталя… — Това е… ужасно! — отговори дъщерята. — Никога не съм мислила, че може да се промиват рани с бензин. Няма спирт.
— Що за глупост? Ами че за пиене спирт винаги намират.
— Обаче марлята я потапят в сублимат. Топки от мокра марля напъхват в раните. И всичко е заради това, че няма стерилизатор.
— А защо няма?
— Казват, че е лукс. Струва скъпо…
Скридлов даде на дъщеря си своя личен фонд от сто рубли:
— Вземи, Машка! Купи сама този нещастен стерилизатор, но само да не се изпуснеш, че е с мои пари…
Вечерта Николай Иларионович каза на жена си, че сега наместникът изисква от него не морска, а океанска операция:
— Нашите крайцери трябва да се появят при Токио!
— Ти пак ли отказа, като за оня кабел?
— Не. Но предупредих, че от трите крайцера ще могат да се върнат само два. Това е в най-добрия случай. Погледни само картата: те излизат в Тихия океан през един пролив — Сангарския, а през кой ще се измъкнат обратно? През Лаперуз?
Между пръстите на жена му димеше дамска цигара.
— Коля, искаш ли да се отървеш от Кладо?
— А как?
— Предложи му в този поход да бъде с крайцерите…
Скридлов извика капитан втори ранг Кладо.
— Вашето предложение извънредно много ме ласкае — каза Кладо. — Но аз се боя да не си спечеля излишни врагове и завистници.
— Не ви разбрах.
— Та вие сам казвате, че мнозина офицери от флота жадуват за места на корабите, не желаейки да се измъчват на брега. Щом приема предложеното от вас място, ще препреча служебния път на други, ще пред извикам излишни приказки, каквито и без това има достатъчно. Надявам се, че още не съм ви омръзнал много при щаба?…
Скридлов преразказа на Безобразов съдържанието на тази беседа, но той, другар и приятел, прехвърли разговора в неочакван фарватер:
— Николай Ларионич, на мене са ми чужди сплет-нйте, макар че един дявол знае какво се говори… В името на старата ни дружба искам да те предупредя, че ти си заел двусмислено положение. Прощавай, но хората приказват, че на Скридлов от господа му е отредено да бъде в морето, а не да седи в кабинета. От душа те съветвам — бъди като едно време, спомни си как на младини заедно с Макаров си атакувал турците на Дунава. Поне за тази операция сам поведи крайцерите!