— Ескадрата не трябва да знае за гибелта на флагмана… Да не се сваля флагът на адмирал Витгефт! Ескадрата ще поведа аз… сам ще я поведа!
Той се олюляваше. От носа и ушите му шуртеше кръв.
— На румба… какъв е курсът? — попита той.
— Държим… сто и осемнадесет — отговориха рулевите, хващайки лепнещите от кръвта дръжки на щурвала.
17:43. Втори снаряд отнесе ходовата рубка на „Цесаревич“. Всички, които бяха оцелели от първия взрив, паднаха мъртви. Флагманът, водещ ескадрата, започна да описва безсмислена циркулация, но и сега ескадрата, която още не знаеше за гибелта на Витгефт, изпълнително се обръщаше в неговия килватер, смятайки, че адмиралът започва поредния маньовър…
Неочаквано за японците тя даже удвои силата на огъня, а техните кораби намалиха своя, много от тях излизаха от боя. „Якумо“ и „Асахи“ бяха разрушени от взривове, в пробойните плющеше вода. „Касуга“ и „Чин Йен“ едва се съвзеха от попаденията, като силно димяха. Отнесени бяха палубните надстройки на крайцера „Нисин“… Того смъкна фуражката от главата си! Запрати я върху решетките на мостика, хлъзгави от кръвта на убитите, и я стъпка с крак, мачкайки със скърцане адмиралската кокарда.
— О, богове… не може да бъде! — крещеше той.
Неговият „Миказа“ се превръщаше в развалина.
Мостиците и свардекът приличаха на купчина отпадъци от неизвестни конструкции. Гротмачтата, вече изпочупена, се беше наклонила над този хаос от обезобразено желязо, заплашвайки да рухне. Оръдейните башни мъртвешки мълчаха, изпускайки дим (на флагмана му беше останала една шестдюймовка). Палубата беше осеяна с убити. Ранените стенеха високо. „Миказа“ гореше…
— Изглежда, че те ме побеждават — призна Того. (Признанието на Того е отбелязано от двама странични наблюдатели — френския адмирал Емил Оливие и британския морски аташе, който през цялото време на битката не напуска Того, стоейки до него на мостика на „Миказа“. По думите на Оливие адмирал Того е потресен от решимостта на руската ескадра, която се приближава бавно към него, готова да загине, „за да спаси съдбата на войната и честта на Русия… Того издава заповед за отстъпление!“. Английският аташе допълва: „Того видя, че ще му се наложи да отстъпи пред невероятното упорство на руската ескадра, която беше решила на всяка цена да си пробие път към Владивосток.“)
— Лейтенант Сакурай — нареди Того, — пишете заповед. Това ще бъде една моя позорна заповед — за отстъпление.
— Не може да бъде, адмирале!
— Да, да… този път ние изгубихме.
— Отстъпление към Елиот?
— Не, в Сасебо… за ремонт!
(При отдаването на заповедта се бе появила пауза, която не може да бъде разбрана, без да се знаят порядките във флота. Обявявайки волята си пред флота, флагманът отначало оповестява „Гответе се да приемете заповед“, след което корабите са длъжни да му отговорят с вдигане на флагове: „Виждам ясно, разбрах ви.“ Чак след тази размяна на сигнали флагманът известява ескадрата за своята заповед.) Корабите вече бяха отговорили на Того, че са го разбрали и чакат разпореждания. Нито японците, нито русите знаеха още, че не само участта на Порт Артур, но може би съдбата на цялата война се решаваше в тази нажежена минута. И така, японската ескадра изчакваше заповедта за отстъпление. Но именно в този момент Того забеляза странната циркулация на „Цесаревич“. Той присви очи като две цепнатини:
— Лейтенант Сакурай, предишната заповед се отменя. Ние не отиваме в Сасебо за ремонт, ние продължаваме битката.
Адмирал Того се наведе и като вдигна фуражката със смачканата кокарда, отново я нахлупи на главата си. Започваше последната фаза на боя и залязващото слънце биеше в очите на русите, заслепявайки руските мерачи…
От купчината мъртви тела на мостика на „Цесаревич“ изведнъж започна да се измъква лейтенант Ненюков, дошъл на себе си след взрива:
— Има ли тук някой жив? Обадете се… ей, вие, живите!
Живи нямаше. „Цесаревич“ продължаваше да описва крива линия, на движещите се след него кораби вече разбраха безсмислието на този маньовър и един след друг напускаха флагмана. Строят се наруши; объркани, те се струпаха накуп.
Дмитрий Всеволодович Ненюков застана сам при щурвала, като реши да замести рулевите и даже адмирал Витгефт, чийто крак с лъскав лампаз се търкаляше в ъгъла на рубката. Но щурвалът се въртеше свободно — рулевото управление не действуваше.
— Братлета, който може, да вдигне сигнал…
Той издигна сигнал „Командуването на ескадрата се предава на младшия флагман“. Контраадмирал Ухтомски, като не знаеше какво се е случило с Витгефт, машинално разпореди: