Оръдията, съборени от взривовете, се търкаляха при всяко люшкане, заплашвайки да счупят краката на матросите. През отворените порти морето мяташе солена пяна, а мъртъвците, размекнати като пихтия, жулеха вратовете си по дъските от тектоново дърво, но тях вече нищо не ги засягаше…
— Подавай! — настояваха комендорите към елеваторите.
Панафидин смъкна от седалката убития мерач, след което се залепи сам към мерника. Като се целеше в „Идзумо“, с крайчеца на окото си видя, че флагманската „Русия“ вече е с половин комин, а димът на кълба излиза направо от палубата… С ръкомахане извика Шаламов:
— Жив ли си? Тогава подавай… подавай!
— Урррааа!… — чу се отгоре, откъм палубата. Радваха се, когато един взрив разцепи кърмата на „Ивате“ и той спря безжизнен, а бронираната фаланга на Камимура продължаваше хода си като омагьосана и върху бордовете на крайцерите припламваха ярки точки — биеха в упор оръдията на знаменитата фирма „Армстронг“… Само външните вахти правилно разбраха победните възгласи „Ура!“, а онези, които бяха вътре, не виждаха нищо, бяха решили, че горе поздравяват появяването на портартурската ескадра, и също викаха:
— Уррраа! Сега сме заедно… спасени сме…
Флагманът „Русия“ губеше скорост. Клапанът на паропроводите (които така и не успяха да поправят в базата) извади от строя четири котела наведнъж. Кърмовата тръба, вече разрушена, не даваше тяга към котлите. Духалата на вентилаторите с мощен рев всмукваха към вътрешността на крайцера пожарен дим и непоносими газове от експлозията на шимозата, които задушаваха хората в долните помещения.
— „Рюрик“ гори — съобщаваха от вахтата. — Гори, но поддържа скорост, засега не по-лоша от нашата…
Йесен разбираше, че бригадата, вече разрушена откъм единия борд, се нуждае от смяна на курса. Къде е той, спасителният маньовър, за да се разтворят клещите, в които бяха попаднали? На север бяха бронираните сили на Камимура, а на юг — адмирал Уриу с бързоподвижни крайцери. Андреев подсказа на Йесен обратен курс на юг.
— След това покрай корейските брегове ще се върнем на север.
— При всички случаи ще ни настигнат.
— Няма съмнение! Но ще се отбраняваме до последна възможност…
За Андреев е написано следното: „Болнав, крайно нервен в обичайна обстановка, по време на боя той показа необикновено хладнокръвие и мъжество, весело разговаряше с матросите край оръдията, с което силно поддържаше бойното настроение. Старши офицерът на крайцера капитан втори ранг Вл. Ив. Берлински беше убит на място, както стоеше редом с командира…“
— Не го изнасяйте от мостика — нареди Андреев. — Покрийте го с Андреевския флаг и нека да остане с нас…
Един след друг прожекторите бяха пометени зад борда. Японските снаряди разкъсваха такива огромни дупки в бордовете, през които свободно можеше да мине човек. Пробита бе фокмачтата. По вътрешната й шахта снарядът се спусна като с асансьор в отсека на динамомашините, но слава богу, не избухна. Нажежената му глава се търкаляше между електромоторите, които пъшкаха от напрежейие. Отначало заливаха снаряда с вода, а после свикнаха с него и матросите го ритаха с крак като парче метал:
— У, гадина такава! Само се търкаля тук и ни пречи да ходим…
Предупредиха Йесен, че от юг се забелязва „Нанива“.
— Дяволът го носи — изруга адмиралът…
„Нанива“ отдалеч постреля малко по „Рюрик“, после се включи в килватера на крайцерите на Камимура, засилвайки мощта на неговия огън. Беше 05:36, когато Йесен се реши на обръщане към зюйд.
— Сега или никога — каза той…
„Ивате“, справил се с пожарите от взрива, беше заел място в килватера след крайцера „Нанива“. А на нашите кораби оръдията замлъкваха едно след друго. Не, не бяха ги разрушили — случило се бе нещо по-лошо. При стрелба на далечна дистанция, когато дулата на оръдията се вдигаха нагоре до краен предел, резбата на зъбните колела в подемните механизми се изронваше и оръдията безпомощно се смъкваха. Андреев слезе от мостика при комендорите. Артилерийските унтерофицери, хора опитни, само дето не плачеха:
— Ония там, в Питер, какво са мислили навремето? Или са си представяли дистанцията при стрелба колкото ширината на една улица? Та ние погиваме…
— Зъбните колела са лайнени! А пък струват рубла и половина, колкото една бутилка, заради тях сега ни избиват, а кой е виновен?
Какво можеше да отговори на това Андреев? Абсолютно нищо.
— Това е престъпление — съгласяваше се той с матросите. — Само врагове са могли да снабдят крайцерите с такова оръжие… Но ние имаме само един изход — да се сражаваме докрай!