06:38 часът. Руският флагман отново геройски разгърна крайцерите за защита на загиващия събрат „Рюрик“.
Започна най-убийствената фаза на боя, неблагоприятна за руските крайцери. „Русия“ и „Гръмобой“ с чести завои се опитваха да оградят „Рюрик“, подлагайки своите бордове на огъня, а Камимура прилагаше от близка дистанция анфиладен (надлъжен) огън. В носовите погреби на „Русия“ възникна пожар, толкова силен, че пламъкът излизаше като поток от всички пролуки, събаряйки железните врати на отсеците; приличащ на червени бивни, той изскачаше от илюминаторите като от дула на оръдия. Мостикът и рубките на флагмана се оказаха в центъра на пожара, цялото командуване начело с адмирала едва не изгоря. Хората бяха заобиколени с пламъци от четирите страни (стени), а над тях гореше петата плоскост — таванът. Пламтеше боята! Този чудовищен вулкан бушува около пет минути, докато не изгоряха в погребите всички барутни заряди, и тогава хората проникнаха в още нажежената атмосфера, потушавайки остатъците от огъня… „Русия“ вече остана без три комина, поради което котлите се задъхваха без тяга, скоростта на крайцера падаше с всеки загубен комин. В тези гибелни мигове Камимура закъсня със завоя и затова неговите крайцери се оказаха малко по на юг от нашите.
Това се случи в 07:12 и на мнозина от намиращите се на флагмана им се стори, че машините на „Рюрик“ се съживиха и той, раздвижил рулите, е готов да ги следва в единен строй. Йесен изкомандува:
— Вдигнете сигнал „Пълен ход… Владивосток!“.
Полумъртвият кораб изведнъж повтори сигнала на адмирала, което означаваше: разбрах ви.
— Отговори! Ей богу, ще се справи… ще им покаже!
— Да се следи вълната пред носа на „Рюрик“ — нареди Андреев.
— Тъй вярно, вълната… тъй вярно — радваха се матросите и всички офицери насочиха биноклите. — Да, тръгна с вълна, слава богу!
Йесен реши, че повече не бива да се чака:
— Докато Камимура се е отдалечил към южните румбове, сам бог ни кара да се откъснем на север… да се увеличат оборотите!
Завоят беше завършен в 07:20, но „Рюрик“ отново изостана, а Камимура вече настигаше отдалечаващите се крайцери. Не оставаше нищо друго, освен да се върнат отново за защитата на „Рюрик“, който в това време безпомощно се извърташе с носа към открито море.
— Още веднъж сигнала: „Да се отива към Владивосток!“
„Рюрик“ повторно дублира с флаговете сигнала на адмирала, но не се помръдна от мястото си. Йесен изпитваше силни болки от изгарянията.
— Какво ще правим, Андрей Порфириевич?
— Изходът е един — отговори Андреев. — Ако отклоним върху себе си крайцерите на Камимура, „Рюрик“ ще остане с най-слабите — „Нанива“ и „Такачихо“. Да побързаме към нордрумбовете, докато Камимура не е хлопнал и тази последна вратичка…
„Русия“ и „Гръмобой“ легнаха на курс 300 градуса.
Крайцерите на Камимура веднага хукнаха в гонитба след тях.
Японците се движеха по-навътре в морето, повече на изток, искайки явно да изместят нашите кораби към корейските брегове, право върху камъните!
Противниците лежаха на паралелни курсове.
Два часа продължи преследването и два часа поред, нашите крайцери се отбраняваха с последните оръдия (а в това време комендорите разглобяваха повредените, за да осигурят части за ремонтиране на по-запазените). Страхувайки се да не ги притиснат към брега, Андреев и Дабич от време на време изместваха надясно крайцерите си, като умишлено се сближаваха с японците, и в тези случаи Камимура не рискуваше — оттегляше се още по-надалеч в открито море, за да избегне попаденията.
След девет часа сутринта японските крайцери вкараха в боя цялата си артилерия, за да унищожат напълно „Русия“ и „Гръмобой“. Създаде се впечатление, че сега от нашите кораби ще останат само мехури по водата. Но в 09:50 стана нещо неочаквано: в настъпилата тишина над мостика на „Русия“ изсвири последният снаряд.
— Изглежда, че това е лебедовата песен на Камимура!
„Идзумо“ с крен направи завой, след него дисциплинирано се обърнаха всички крайцери, като се отдалечаваха с голяма скорост.
Петте дълги часа на непрекъснато сражение свършиха.
Хората се огледаха и забелязаха, че мнозина от тях бяха побелели. Но от огромния брой екипажи само един човек беше полудял. Веднага го изолираха от здравите…
Неочакваният завой на ескадрата на Камимура, който беше прекратил преследването на нашите кораби, има просто обяснение. Самите японски кораби се бяха нагълтали с вода от пробойните, в техните машини също ставаха аварии, а боеприпасите се свършиха. Английската фирма „Армстронг“ снабдяваше японците с комплектувани снаряди (по 120 броя на едно оръдие). Всичките комплекти изчезнаха в бойното пространство и Камимура реши да прекъсне опасния за него двубой с „Русия“ и „Гръмобой“, за да си остане със сигурния и решителен резултат от потопяването на беззащитния „Рюрик“…