— Кога ще имаме списъка?
— Генералът ги обработва с техния компютър. Ще трябва да е готов до… Кога, генерале?
— Надявам се — около пет следобед.
— Тогава какъв е планът? — попита Макмахън.
— Точно това трябва да обсъдим. Вие ще решите дали ще чукате по вратите и ще разпитвате тези момчета лично, или пък ще пожелаете да ги поставите под наблюдение и да ги следите.
— За колко заподозрени говорим?
— Има четиринайсет чернокожи командоси, които живеят в окръга и отговарят на описанието на убиеца на Даунс.
— За денонощно наблюдение над четиринайсет заподозрени ще са нужни много агенти — пресметна Макмахън. — Ами другите командоси, които ще се появят в списъка на генерала?
— Смятам, че трябва да поставите под строго наблюдение четиринайсетте чернокожи командоси и да оставите ЦРУ да се справи с другите от списъка. Когато всичките ваши агенти и моите хора са по местата си, можем да започнем издирването.
— Имате ли достатъчно хора за толкова екипи за наблюдение? — попита Макмахън.
— Да — каза Кенеди и на лицето й се изписа едва доловима самодоволна усмивка.
— Сериозно?
— Ние провеждаме наблюденията си малко по-различно от вас.
— Дори и не искам да знам какво ще правите — поклати глава Макмахън. — Ще са ми нужни пълните досиета на четиринайсетте заподозрени. Бих искал да получа и имената на офицерите, под чието командване са служили, генерале.
Макмахън се обърна отново към Кенеди и попита:
— Колко време ще е необходимо вашите хора да заемат местата си?
— В зависимост от това — колко имена ще получим, всичко ще трябва да е готово до петък сутринта.
— Ще повикам Браян и от своя страна ще задействам всичко, а ти, Айрини… — Макмахън махна с ръка. — Не искам да знам какво ще правиш. Само, моля те, бъди внимателна и гледай да не се озовеш на първа страница на „Поуст“.
29.
Малката „Чесна“ прелетя над югоизточния хребет на Апалачите. Планината бе обагрена в есенни цветове. Разпръснати сред наситеночервено, оранжево и жълто, високите борове на Джорджия се бяха устремили към небето. Не се виждаше нито едно облаче, слънцето блестеше ослепително. Минаха над един планински връх. Малко по-нататък сред долината изникна градче.
— Това е — посочи го Шеймъс.
Брастаун, Джорджия бе малко градче на около час и половина северно от Атланта, сгушено в долината в южното подножие на Апалачите. Вече се различаваха двете църковни камбанарии и водната кула, която стърчеше над дърветата.
— Площадката за кацане е в южния край на града — каза Шеймъс, зави на югоизток и започна рязко да се снишава.
Спусна се ниско над дърветата. Когато стигна полянката, той намали скоростта и остави самолета да се плъзне по ивицата трева. Машината подскочи веднъж, после се уравновеси и се дотъркаля до края на пистата. Единствената постройка, която се виждаше наоколо, бе един стар, запуснат хангар, а до него бе спрян пикап „Додж“. На гюрука се бе облегнал мъж с ботуши, джинси, вълнена риза в червено и черно и зелена шапка „Джон Диър“. Шеймъс угаси двигателя и изключи всичко. Двамата слязоха от самолета, а мъжът от пикапа дойде да ги посрещне. Шеймъс избърза към него, те се прегърнаха и приятелски се потупаха по гърба.
— Нали си спомняш Оги? — обърна се Шеймъс към Майкъл.
Майкъл протегна ръка.
— Мина доста време. Радвам се да ви видя отново, сър.
— Приятно ми е да се срещнем пак, Майкъл. — Джаксън се загледа за миг в него и каза: — Господи, приличаш досущ на дядо си.
Майкъл се усмихна.
— Напоследък събитията във Вашингтон се развиват шеметно, нали? — подхвана Оги.
— Да.
— Да седнем — каза Оги. — Старите ми нозе вече не ме държат толкова.
Отведе ги зад пикапа и свали задния капак, за да се качат. Двамата с Шеймъс седнаха, а Майкъл остана прав със скръстени на гърдите ръце. Оги извади лула и торбичка с тютюн.
— Откакто се обади снощи, Шеймъс — каза той, докато натъпкваше лулата си, — аз доста разсъждавах. Всъщност, размислил съм се, откак започна цялата тая работа. Един вид… професионално любопитство. — Запали лулата и продължи: — Майкъл, разказа ли ти дядо ти какво работех някога за ЦРУ?
— Малко.
— Е, ще ти предложа кратката версия. След войната останах в Специалните части и заминах да работя за флотското разузнаване във Вашингтон. Няколко години по-късно, когато се сформира ЦРУ, бях нает и изпратен на работа в посолството ни в Париж. Прекарах петнайсет години в Европа, после бях прехвърлен обратно в Лангли, където станах един вид аналитик по въпросите на руско-европейското разузнаване. По време на пребиваването ми в Лангли участвах в специална група, която планираше секретни операции. — Джаксън дръпна няколко пъти силно от лулата. — Смятам, че разполагам с информация, която би могла да ти е от полза, но преди да продължа, искам да ти задам няколко въпроса.