— Защо никой не го е пипнал? — попита Шеймъс.
— Направи го сенатор Олсън.
— Не мога да си представя как така Ерик не ми е казвал за това.
— Твоят шеф беше много разумен човек и разбираше каква е функцията на Управлението. Той беше реалист и знаеше, че да преследваш Артър, като го подслушваш или разследваш, би причинило повече зло, отколкото добро. — Оги изтръска лулата си на земята. — Да не забравяме и още нещо. Другата причина, поради която Артър бе толериран, се криеше в това, че той служеше на много отговорна кауза. Когато станеше напечено, викаха него да разчиства. Той ръководеше персонала, който никой друг не искаше. Грижеше се за мръсните дела на Управлението.
За момент Майкъл се замисли над чутото.
— Сигурен ли си, че той е отговорен за убийствата?
— Във всеки случай не сто процента. — Оги пъхна още тютюн в лулата си и я натъпка. — Налице са и ред други причини, поради които смятам, че Артър е убил сенатор Олсън и конгресмен Търнкуист. Имам си основания, но не желая да ги обсъждам, както и ти не желаеш да разкриеш своя източник.
— Защо не се обърнеш към ФБР?
Оги отново запали лулата си.
— ФБР не могат да направят нищо.
— Защо? Само трябва да им предадем това, което току-що ми разказа, и те ще започнат разследване…
— …и няма да открият нищо, а аз ще свърша с куршум в главата. Майкъл, мисля, че не разбираш за кого говорим. Артър е особено кадърен, но жесток човек. Избивал е хора навсякъде по света и винаги се е изплъзвал. Неведнъж… Освен това не мога да кажа на ФБР нищо. Обвързан съм от Закона за националната тайна.
— Но аз мога.
— Майкъл, опасявам се, че не разбираш. Ако отидеш във ФБР, Артър ще узнае. Той има източници навсякъде. След като разбере, че си ходил във ФБР, ще те заплаши — теб или някой твой много близък човек. Или пък ще те убие. С него не можеш да си играеш.
— Защо ми разказваш всичко това, щом смяташ, че не трябва да правя нищо?
— Очаквам да направиш нещо, но преди да стигна до този момент, трябва да ти задам няколко въпроса.
Оги пуши известно време мълчаливо.
— Когато Даунс, Фицджералд, Козловски и Басет бяха убити, аз не бях истински съкрушен. Противно ми беше всичко, което подкрепяха, и бях доволен, че ги няма. От доста време си мислех, че свадливите стари дърдорковци във Вашингтон трябва да бъдат раздрусани. — Оги замълча, докато си мислеше как да формулира следващото си изречение. — Много добре знам кой стои зад първите четири убийства… Бих могъл да задам въпроса направо, но не искам да ме лъжат, затова ще запитам по по-заобиколен начин. Ако наистина се налагаше… би ли се свързал с някой, който е замесен в първите убийства?
След миг колебание Шеймъс каза:
— Да.
Лицето на Майкъл остана безизразно.
— Добре.
Оги докуцука до кабината на пикапа.
— Имам нещо, което искам да им предадете вместо мен.
Извади голяма папка изпод седалката и се върна в задната част на каросерията.
— Мисля, че съм предвидил всичко, но вероятно е по-добре да премълча някои неща — каза с лукаво изражение и подаде папката на Шеймъс.
— Какво има вътре? — попита Майкъл.
— Спомни си, че ти казах, че когато бях в Управлението, бях нещо като нещатен аналитик. Освен това и нещо като аварийна помощ. Малко преди да напусна Управлението, директорът Стансфийлд ме помоли за всеки случай да подготвя планове за една… деликатна операция.
— Каква операция?
— Такава, за която никой друг освен нас със Стансфийлд не биваше да знае… След като Стансфийлд пое длъжността, Артър още повече се уедини. Стансфийлд знаеше, че ще се наложи да принуди Артър да подаде оставка и все повече се тревожеше как ще реагира той. Можеше да ни създаде много грижи, да продаде информация в чужбина или да използва неща, които знае, за да изнудва Стансфийлд и Управлението. Беше бомба със закъснител и никой не знаеше кога точно ще гръмне, затова Стансфийлд постъпи благоразумно и ме накара да съставя план да го неутрализираме.
— И планът е в тази папка? — попита Майкъл.