— По-голямата част. Има подробна схема на къщата му в Чесапийк. Отбелязано е как да се изключи алармената система, къде са предимствата и слабите й места, колко пазачи има и на какъв интервал се сменят. Планът е отпреди година и половина, така че не съм сигурен доколко е актуален. Знам, че Артър и досега прекарва почти цялото си време в къщата. Има много врагове, това го е превърнало в параноик.
— Защо не отидеш с това при Стансфийлд?
— Артър Все още има много връзки с Управлението. Никой със сигурност не знае доколко са надеждни, но не е изключено да бъде предупреден, че някой крои планове срещу него.
— Това ли е истинската причина, или търсиш кой да свърши мръсната работа?
— Не. Ще бъда честен с теб, Майкъл. Бих искал Артър Хигинс да бъде премахнат. Едно време той беше от полза за нашата страна, но през последните петнайсет години е извън контрол. Когато напусна Управлението, бе предупреден да стои настрана от разузнавателната дейност. Колебая се дали да занеса това на директор Стансфийлд поради причините, които вече споменах, и поради факта, че Артър има много връзки в Агенцията за национална сигурност. Ако нещо се случи с него, те ще заподозрат ЦРУ. Колкото до това — защо го пробутвам на теб… ами… ти му даде възможност да убие Олсън и Търнкуист и според моите правила ти си този, който трябва да го спре.
Майкъл се взря в Оги.
— Аз не съм извършил нищо — каза той. — Само се опитвам да пооправя бъркотията.
Оги се обърна към Шеймъс:
— Това твое дело ли е?
— Да. Мога ли да разчитам, че ще мълчиш?
— Мисля, че това, което правиш, трябваше да стане преди двайсет години. — Старият разузнавач пъхна ръце под мишниците си. — Убивали сме политици в чужди страни, които са били далеч по-малка заплаха за нашата национална сигурност от собствените ни ръководители. Не смяташ ли, че през всичките ми години работа като специалист по секретните операции не съм си мислил да извърша в Америка това, което съм вършил в чужбина?
Майкъл кимна. Преди година Скот Коулман му бе казал същото. После отново насочи разговора към Хигинс:
— Какво те кара да мислиш, че можем да се доберем до Артър?
— Предполагам, че някои професионалисти ти помагат. — Оги замълча за миг и вдигна ръце. — Не искам да знам кои са. Колкото по-малко знам, толкова по-добре. Щом са могли да убият Фицджералд, Даунс, Козловски и Басет и да изчезнат безследно, смятам, че са твърде добри. Артър има един навик, който го прави уязвим. Ще го научиш от папката.
— Интересно ми е да разбера какво съдържа — каза Майкъл.
— Бих настоял да не губиш повече време. Артър може да не е приключил с убийствата.
30.
Макмахън се върна в заседателната зала на Командния състав за съвместни специални операции в чужбина, като похапваше притоплена на микровълнова фурна и доста пресолена лазаня. Целият му следобед бе протекъл в срещи — с Харви Уилкокс, заместник-началник на Отдела за борба с тероризма към ФБР, Мадлин Нани, заместник-началник на Отдела за контрашпионаж към ФБР, и директор Роуч. И двата отдела имаха нужната апаратура и контингент от хора за провеждане на наблюдението над четиринайсетте чернокожи бивши командоси, които живееха в окръга. Не се наложи нито Роуч, нито Макмахън да молят за пълно съдействие двамата заместник-началници. Те разбираха приоритета на поставената им задача. Нани имаше повече хора на разположение, затова тя взе девет от четиринайсетте досиета, а петте останаха за Уилкокс. Пресметнаха, че ще могат да започнат наблюдението през следващите двайсет и четири часа и в зависимост от поведението на отделния заподозрян ще установят плътно наблюдение над всеки до три денонощия. Общият брой на включените в изпълнението на тази задача агенти бе сто и четирийсет души.
Макмахън приключи разясненията пред Кенеди и генерал Хийни за наблюдението, като дояждаше лазанята, която съвсем скоро щеше да му причини киселини в стомаха. Миг по-късно един от помощниците на Хийни влезе в стаята и му подаде компютърна разпечатка. Генералът се вгледа в страницата.
— Нашият компютър е проверил всички командоси, които живеят на двеста километра от Вашингтон. Появили са се деветдесет и четирима тюлени, осемдесет и един от Зелените барети и шейсет и осем командоси от Делта форс.
— Това прави над двеста възможни заподозрени — намръщи се Макмахън.
— Да, но това е било, преди да дадем указания да се стесни издирването само до онези, които са служили с четиринайсетте чернокожи командоси.
— Това доколко е съкратило цифрата?
Генералът сведе поглед към листа.