Пет минути по-късно спря пред къщата на брат си. Тим, Шеймъс и шоколадовият лабрадор на Тим — Клио, се качиха при него. Потеглиха към хижата. Противно на желанието на Майкъл Шеймъс бе разказал на Тим за всичко, случило се през последните две седмици. През по-голямата част от пътуването те обсъждаха получената от Оги информация. Когато пристигнаха в хижата, Коулман бе вече там. Тримата O’Pypk седнаха до кухненската маса и напълниха чашите си догоре.
— Какво открихте? — започна Коулман.
— Чувал ли си някога за човек на име Артър Хигинс?
— Да.
— Срещал ли си го?
— Не.
— Какво знаеш за него?
— Бивш шпионин. Занимава се с „черни“ операции. Има репутация на човек, с когото не можеш да се будалкаш.
— Какво имаш предвид под „черни операции“? — попита Тим.
— Тайни операции, финансирани от неправителствени сили и провеждани без официалното знание на президента.
— Участвал ли си някога в подобни операции?
— Не — отвърна Коулман. — Използват наемници… бивши командоси. Тези неща не могат да бъдат свързвани по никакъв начин с правителството. Подобни операции не получават официално одобрение. Ако нещо се провали, трябва да си готов да отричаш всичко. Парите не могат да бъдат проследени до Америка, както и войниците. Преди тюлените или членове на някоя друга американска военна организация да бъдат изпратени в чужда страна за провеждане на тайна операция, ЦРУ или Пентагонът трябва да получи одобрение от висш член на Комисията по разузнаване и от президента. При „черните“ операции тези правила се пренебрегват. Това е странен свят, много потаен и рисков. Всичко се върши неофициално, не остават документи. За тези хора само се шепне и се носят слухове. Всъщност аз познавам някои тюлени, които са работили за Хигинс.
— Смяташ ли, че можеш да разговаряш с тях и да разбереш какво знаят за него? — попита Майкъл.
— Бих могъл, но Хигинс не е от хората, за които можеш да задаваш въпроси просто ей така. Много скоро ставаш храна на акулите.
— Мислех си, че вие, тюлените, се подкрепяте взаимно. Не можеш ли да зададеш няколко въпроса, без да привличаш твърде много внимание?
— Може би да, а може би не. Това не е като да се обадиш на някое приятелче от гимназията и да го разпиташ за момичето, с което е излизал. Тези хора не обичат въпросите.
— Защо, по дяволите, им е притрябвало на някои бивши тюлени да работят за човек като Хигинс? — попита Тим.
— Какво очакваш да правят, когато напуснат службата си — да продават употребявани коли или компютри? Обучени сме да извършваме специфична работа, и то по-добре, отколкото всеки друг на света. Ако си тюлен, значи си деветдесет и девет цяло и девет процента по-добър от всички войници. Ти си най-добрият от най-добрите и знаеш ли какво ти плащат? Достигаш до четирийсет хиляди на година. После един ден напускаш работа и си изправен пред две възможности. Тръгваш на работа в частния сектор, на досаден осемчасов работен ден и ти плащат, колкото си получавал като обикновен войник, или се захващаш с някой като Хигинс и получаваш шестцифрена заплата плюс това, че работиш само петдесет дни в годината. А и такива като Хигинс не са единствените, които те искат. Могъщи наркотрафиканти, петролни магнати, правителства от Третия свят, международни банкери плащат големи пари някой тюлен да ги охранява. Познавам момчета, които получават половин милион на година да се въртят наоколо и да си играят на бодигардове. За мнозина е въпрос на престиж да могат да кажат, че техният бодигард е тюлен. В Близкия изток само репутацията ни може да хвърли хората в ужас.
— Така е, но и черни овце не липсват, като навсякъде. Истината е, че се намират хора, които са готови да убиват за пари. Щом пресекат тази граница, престават да бъдат част от нашето братство. Те са убийци и наемници.
— Значи смяташ, че ще е неразумно да разпитваме за Хигинс? — попита Майкъл.
— Съдейки по това, което съм чувал за този човек, да. Какво толкова си се заинтересувал от него?
— Двамата с Шеймъс направихме едно кратко пътуване до Джорджия вчера и си поговорихме с Оги Джаксън.
— Приятеля на Шеймъс, който работеше за ЦРУ.
— Да… Оги ни разказа някои твърде интересни неща за Хигинс. Убеден е, че той е отговорен за убийствата на Ерик и конгресмен Търнкуист.
Коулман стана предпазлив.
— Значи той залага на идеята, че две отделни групи извършват убийствата?
— Да.
— Попита ли коя може да е първата група?
— Да.
Коулман се взря в Майкъл.
— И ти му каза, нали?