Не му отговориха. Бившият тюлен поклати глава и изпсува.
— Той знае само, че аз съм замесен — отвърна Шеймъс. — Скот, можем да имаме доверие в Оги.
— Е, ще научим всеки момент. Ако чуете хеликоптери, значи можем да се простим със задниците си.
— Скот, той вярва в това, което правим. Мразеше Фицджералд и Козловски повече от нас и онова, което ни разказа за Артър, бе твърде убедително.
— Защо мисли, че Хигинс е убил Ерик и Търнкуист?
Майкъл предаде на Коулман разговора с Оги. Разказа за тайната операция срещу френските политици в началото на шейсетте, а после обясни и за омразата на Артър към сенатор Олсън. Спомена, че Стансфийлд е изхвърлил Артър от Управлението и му е заповядал да прекрати всякакво участие в разузнавателни операции. Когато свърши, попита Коулман какво мисли.
— Този човек има власт и хора да направят необходимото и както ти казах преди няколко дни, този, който е взривил лимузината на Ерик, трябва да има истински връзки. Имаха по-малко от седмица за осъществяване на тази операция. — Коулман сви рамене. — Не бих се учудил ни най-малко, ако той има пръст в това, но нямаме нито сведения, нито възможност да узнаем със сигурност.
— Така е, но трябва да направим нещо.
Коулман забарабани по чашата си.
— Наистина смятам, че не е добра идея да задаваме повече въпроси за този човек. Разследването на ФБР върви с пълна пара. Важно е да се държим нормално и да не привличаме Вниманието Върху себе си. Вие, момчета, имате по-голям шанс да се измъкнете. Те няма да тръгнат след вас, но рано или късно ще почукат на моята врата.
— Какво ще кажеш да го откажем от играта? — попита Шеймъс.
— Хигинс ли?
— Да.
— Няма проблем. Но преди да минем към крайни мерки, бих искал да се уверя, че той стои зад всичко. Освен това не съм сигурен, че можем да се доберем до него.
Майкъл бутна папката към него.
— Оги ни даде това. Описва подробно с какво се занимава, откакто е бил принуден да напусне Управлението, съдържа сведения за охраната му…
Коулман отвори папката и запрелиства страниците.
— Получил си това от онзи човек, който работеше за ЦРУ?
— Да.
— Той откъде го е взел?
— Събирал го е по нареждане на Стансфийлд.
— Мислели са да го извадят от играта, нали?
— Да.
— Невероятно!
— В края има една част, в която се описват бизнессделките му и продължилата намеса в делата на ЦРУ. Ако отвориш на четвърта страница от този раздел, ще намериш подчертан абзац, който няма да ти хареса.
Коулман го прочете. Там се казваше, че Хигинс вероятно е бил замесен в пазара на черно с една група, която крадяла най-нови оръжия от производителите и военните бази и ги продавала в чужбина чрез един търговец на оръжие от Близкия изток, лоялен към антиамерикански режими. Като на всеки друг американски войник, на Коулман му бе противна мисълта, че той или хората му биха могли да бъдат убити от произведено в Америка оръжие, особено секретно, което не бе предвидено да се продава.
Коулман затвори папката и погледна към седналия срещу него бивш разузнавач от Морската пехота.
— Майкъл, мисля, че трябва да отидем да погледнем имението му тази вечер.
На последния етаж от жилищната част в Белия дом имаше голяма южна стая с огромни прозорци — от пода до тавана. Стивънс харесваше тази стая, защото тя бе най-светлата в Белия дом, и откакто започна да се чувства като затворено в клетка животно, реши да провежда обедните си срещи на горния етаж. Имаше среща с ръководителите на своята партия, за да прегледат дневния ред на свиканото повторно в понеделник събрание на Конгреса и Сената.
Стивънс погледна към Паметника на Вашингтон. На Южната морава се мъдреха бронетранспортьори.
— Господи, минали са само четири дни, откакто сме се върнали от Кемп Дейвид, и вече се чувствам като в капан.
Четири изтребителя „Кобра“ прелитаха над сградата на Конгреса. Стивънс се запита дали решението да повика на помощ военните е разумно.
— Стю, сигурен ли си, че постъпихме правилно?
Гарет седеше на малко бюро и трескаво пишеше. Без да вдига поглед, той попита:
— Кое да е правилно?
Стивънс посочи навън.
— Да поискаме военно присъствие. Искам да кажа, необходими ли са ни танкове пред Паметника на Вашингтон? Изглеждам като диктатор!
— Точно от това се нуждаем сега, Джим. През последните три дни говорих с всички, които проучват общественото мнение от Ню Йорк до Ел Ей, и те ми казват едно и също. Американският народ иска законът и редът да се върнат в тяхната столица. Гласоподавателите са изплашени и погледите им са обърнати към президента. Идването на армията тук ще бъде изтълкувано правилно. На теб ще гледат като на силен и решителен водач.