— Преди твърдеше, че ще заприличаме на китайците, като докараме танкове.
— Да — преди да убият председателя на Конгреса посред бял ден и да се опитат да свалят президентския вертолет. После играта загрубя. Довечера, като седнат да вечерят, гласоподавателите ще включат телевизорите си и ще видят войник с безизразно лице, седнал на люка на танка си, и ще бъдат щастливи, че имат силен президент, който не се колебае да предприеме необходимите действия по време на криза. Повярвай ми, Джим, знам какво правя този път.
31.
Коулман и тримата O’Pypk останаха в хижата почти до десет часа. Обсъждаха какво да предприемат спрямо Артър. След като O’Pypk си заминаха, Коулман посвети следобеда на разучаване на квартала, в който живееше Хигинс. Премина с колата си по всяка улица в радиус от около десет километра от имението на Артър, провери неотбелязаните на картата служебни пътища и пътечки, които водеха от главния път към реката, и запомни всичко, което би могло да му е от полза. Преди да предприеме каквито и да било действия срещу Хигинс, искаше да бъде подробно запознат с околността. Колкото повече приближаваше имението, толкова повече детайли запомняше — кои къщи имаха камери за наблюдение, кои — табели с предупреждение за куче, и кои — караулно помещение. Само веднъж мина покрай портала на Артър. В противен случай би могъл да предизвика подозрение. Освен това повече го безпокояха съседните къщи. В папката на Оги бе отбелязано, че никоя от тях няма сложна алармена система. И двете имаха табели на охранителни компании в началото на алеите, водещи към тях, но нито една нямаше портал или ограда, което вероятно означаваше, че алармена инсталация има само в домовете, но не и в именията.
След обиколката си Коулман потегли към Спароус Пойнт, южно от Балтимор, на река Патапско. Големият промишлен док сега бе разделен на изключително евтини склад и пристан. Компанията на тюлените „Демолишън и Салвидж“ се намираше в мръсна, усойна сграда с фасада към Олд Роуд Бей в източния край на дока. Наемът беше само хиляда долара на месец за хиляда квадратни метра офис пространство и още десет хиляди квадратни метра склад. Коулман спря форда си при склада и слезе. Преди това се бе обадил на единствените си двама служители и им бе казал да го чакат в офиса около 4 следобед. Когато пристигна, те проверяваха водолазни костюми. Дан Стробъл и Кевин Хакет също бяха служили като тюлени. Бяха в екипа на Коулман три години и напуснаха армията около шест месеца след своя командир. От създаването на „Демолишън и Салвидж Корпорейшън“ преди четири месеца бяха изпълнили само една задача — за „Бритиш Петролиъм“.
Английската фирма тайно бе подписала договор за събаряне на едно свое нефтено съоръжение в Северния Атлантически океан. Това някак успя да се разчуе и Грийнпийс мобилизира група протестиращи да заемат съоръжението и да предотвратят събарянето му. Зелените настояваха „Бритиш Петролиъм“ да демонтира подпорите една по една. Пред служителите на петролната фирма стоеше несложна дилема: да съборят съоръжението за двеста хиляди долара или да го демонтират парче по парче за сумата пет милиона долара.
„Бритиш Петролиъм“ побърза да сформира екипа и да взриви съоръжението, преди Грийнпийс да са успели да мобилизират хората си. Според изчисленията всички заряди можеха да бъдат поставени и готови за взривяване за четирийсет и осем часа. Но от „Бритиш Петролиъм“ разбраха, че кораб с активисти на Грийнпийс се намира в пристанището на Рейкявик в Исландия и ще отплава на следващата сутрин. Щяха да пристигнат при нефтеното съоръжение по обяд на следващия ден и да щурмуват платформата, като предизвикат международен отзвук в медиите, което щеше доведе до обществен и политически натиск, който пък да принуди „Бритиш Петролиъм“ да демонтира съоръжението, фирмата трябваше да забави протестиращите, за да има достатъчно време да взриви платформата.
На вицепрезидента по изпълнителната част бе наредено да намери начин да попречи на активистите да стигнат до платформата, без да се разбере, че фирмата има пръст в тази работа. Той проведе няколко телефонни разговора със своите хора в Америка и Великобритания и откри, че една компания в Мериленд става идеално за тази работа. Човекът извика Коулман и му обясни ситуацията — разполагаше с двайсет часа, за да стигне до Рейкявик и да попречи на кораба да напусне пристанището. Представителят на корпорацията не се интересуваше как ще стане това, стига никой да не пострада.