— Добре дошъл на борда, конгресмен. Изглежда, ни очаква хубава вечер за риболов. Остави принадлежностите си и донеси две бири от хладилната чанта.
Коулман завъртя щурвала и се насочи обратно към канала.
Майкъл остави долу въдицата си и отвори една червена хладилна чанта. Взе две бири, качи се по стълбата към мостика и подаде едната на Коулман. Отминаха шамандурите, Коулман дръпна дроселите и грохотът на машините се усили.
— Дан и Кевин тук ли са? — прошепна Майкъл.
— Долу са. Казах им да стоят там, докато вече няма опасност някой да ги види. Някакви проблеми с идването тук?
— Не, мисля, че никой не ме е проследил.
Коулман погледна часовника си. Беше 5.21 следобед.
— Слънцето ще залезе след петнайсет минути. Тогава ще спрем и ще вземем някои неща… Трябва да стигнем около седем.
Насочиха се на юг към Томас Пойнт. Коулман се придържаше към бреговата ивица. Заливът беше спокоен. От изток подухваше лек ветрец и наоколо имаше малко плавателни съдове. Повечето корабчета за туристи в Чесапийк бяха прибрани до следващата пролет. Температурата се понижаваше. Минаха покрай Томас Пойнт и обърнаха на изток, като пресякоха главния плавателен канал на залива.
Междувременно Стробъл и Хакет бяха облекли неопреновите костюми. Майкъл стоеше на мостика с бинокъл в ръка и се оглеждаше за кораби по пътя им. Когато стигнаха другата страна на канала, Коулман спря до една от големите червени шамандури, които очертаваха канала, и пусна котва. Коулман и Майкъл останаха на мостика, докато Стробъл и Хакет се прехвърлиха през борда.
Около пет минути по-късно се изкачиха отново с голям сандък. Майкъл и Коулман вдигнаха тежкия контейнер на кораба. Беше сто и петдесет на сто и двайсет сантиметра, а на височина — деветдесет, направен от тъмнозелено фибростъкло. Коулман щракна закопчалките за херметично затваряне на сандъка и го отвори. В най-горния сектор в предпазители от стиропор бяха поставени шест чифта очила за нощно виждане. Коулман взе четири и ги подаде на Майкъл. После извади горната секция от контейнера, а отдолу се показаха скрити оръжия. Коулман взе три автомата MP5 и един снайпер със заглушители и пълнители. След като затвори херметическия сандък, двамата с Майкъл го подадоха обратно през борда на Стробъл и Хакет, които го свалиха на дъното и поставиха отгоре му камъни.
Когато Стробъл и Хакет се качиха отново на борда, Коулман вдигна котва, прекоси залива и пое курс на югозапад. Стробъл и Хакет провериха дали всички оръжия са чисти и добре смазани и после ги поставиха в непромокаеми калъфи. Когато свършиха, Хакет пое щурвала, за да могат Майкъл и Коулман да се подготвят. За всеки имаше водоустойчив радиопредавател и слушалки, които поставиха под водолазния си костюм. На около половин миля от Къртис Пойнт Коулман пое обратно щурвала и намали скоростта на десет възела. Приближи се на около четвърт миля от брега и обърна на юг, като броеше къщите, които подминаваха. Когато стигнаха до шестата, Коулман каза на Стробъл и Хакет да поставят очилата си за нощно виждане и да огледат скалата и пристана.
Брегът тук бе висок и стръмен. Имението на Артър беше в средата на малка падина.
Стробъл и Хакет съобщиха, че наоколо не се вижда никой. Коулман продължи още стотина стъпки, изключи двигателя и пусна котва, като преди да слезе от мостика, изгаси всички светлини.
Нощта бе подходяща за разузнаване. Луната, увиснала ниско в нощното небе, бе забулена от облаци. Коулман събра всички за проверка на радиопредавателите и кратки инструкции.
— Аз съм Зевс, Майкъл — Аполон, Дан, ти си Хермес, Кевин, ти — Циклоп. Да си сверим часовниците. Моят показва седем часа и осем минути. Знаем, че в имението на Артър има сензори, които улавят всяко движение, лазерни преградни лъчи и вибраторни пластини. Няма начин да се промъкнем, без да ни забележат. Това, което трябва да свършим тази вечер, е да огледаме внимателно парцелите на двамата съседи и да добием обща представа за разположението. Кевин, искам ти и Дан да разгледате съседите откъм север. Предполагам, че техните алармени системи са само за къщите, а не за именията. Внимателно проверете пристана и стъпалата към къщата, преди да стъпите върху тях. Кевин, възможно най — бързо искам да си откриеш място сред клоните на някой от големите дъбове край оградата между двете имения. Искам да си на позиция, за да ни прикриеш, ако трябва да се измъкваме.
— Какви са моите задължения? — попита Хакет.
— Искам тази вечер да се измъкнем оттук, без никой да е разбрал, че сме идвали.
— Ами ако излезе да изпуши една пура и аз реша да го гръмна?