Коулман се замисли.
— Изкушаваш ме, но отговорът е „не“. Не искам да избързваме с нищо. Тук сме, за да съберем информация и след това да се измъкнем.
Майкъл, Хакет и Стробъл кимнаха.
— Ако нещо се обърка и някой от охраната му открие огън, стреляй. В противен случай да държим пръста си далеч от спусъка… Още нещо, вятърът е източен. Имайте го предвид, ако започнат да обикалят с кучетата. Бъдете внимателни.
Стробъл и Хакет седнаха на платформата за гмуркане и си сложиха плавниците и маските. Пъхнаха шнорхелите в устата си, спуснаха се във водата и тихо отплуваха към брега. Преди Майкъл и Коулман да ги последват, Коулман попита:
— Знаят ли разузнавачите — морски пехотинци, да плуват?
— Не — ухили се Майкъл. — Мислех, че ще ме влачиш на буксир.
— Добър отговор. Да вървим.
Заплуваха към брега. Над водата стърчаха само тънките им шнорхели. Когато стигнаха пристана на съседа южно от имението на Артър, излязоха на брега и свалиха раниците и маските.
Коулман прошепна в мъничкия микрофон, който стърчеше пред устата му:
— Тук Зевс. На брега сме. Край.
— Тук Циклоп. Почти стигнахме. Край.
Майкъл и Коулман коленичиха на тясната пясъчна ивица между водата и скалата. Майкъл се извърна и погледна тъмното очертание на скалата. Изглеждаше почти колкото триетажна сграда. Коулман го потупа по рамото.
Приготви си нещата. Ще огледам този пристан и ще видя дали има някакви алармени устройства.
Коулман нагласи очилата си за нощно виждане и нагази във водата. Огледа пристана за кабели. Когато стигна до края, преплува под огромното жълто-бяло покривало, където бе прибрана десетметрова яхта. Сетне доплува обратно до брега и грабна раницата си. Майкъл вече бе поставил пълнител и заглушител на автомата на Коулман. Подаде му го. Бившият тюлен провери дали в цевта има куршум и дали е на предпазител и се усмихна.
— Спомняш ли си как се прави това?
— Опитвам се.
— Добре. Да вървим.
Майкъл последва Коулман по стълбите. Вървяха на зигзаг нагоре по скалата, променяйки посоката си на всеки пет-шест метра. Без да се смятат най-долната и най-горната, имаше три площадки. Когато приближиха върха, Коулман вдигна предупредително юмрук Майкъл да изчака, докато му даде допълнителен знак. След това изпълзя малко над последното стъпало и провери парапета за сензори за движение. Знаеше, че няма лазерен преграден лъч, в противен случай щеше да го види с очилата за нощно виждане. После огледа огромната къща и махна на O’Pypk. Движеха се на прибежки, приведени край ограда от жив плет между тревната площ и ръба на скалата. В края на плета стигнаха до малък вътрешен двор и алея. От другата страна висока към три метра тухлена постройка отделяше имението на Артър от съседното. Коулман взе един от столовете във вътрешния двор и мина откъм задната й част. Прехвърлиха автоматите на гърба си и се качиха. Легнаха по корем и огледаха над оградата. Виждаше се почти целият заден двор на имота на Артър.
Коулман прошепна в микрофона:
— Циклоп, тук Зевс, на позиция ли си? Край.
— Потвърждавам, Зевс. Намерих хубаво малко гнезденце с гледка отвисоко. Край.
— Видя ли вече някой от охраната? Край.
— Потвърждавам. Видях мъж с куче. Минаха зад къщата преди две минути. Край.
— Добре, искам да провериш моята позиция. Намираме се южно от теб, от другия край на оградата. Край.
След минута чуха гласа на Хакет:
— Засякох ви. Доста трудно обаче, от четвъртия път. Гледайте да стоите ниско. Тъмно е, но силуетите ви ще се виждат. Край.
— На каква височина си, Циклоп? Край.
— На шест метра. Край.
— Уведоми ме, ако кучето се покаже. Край.
Коулман замълча за момент, сетне каза:
— Хермес, тук Зевс. Каква е твоята позиция? Край.
Стробъл стоеше на най-ниския клон на един стар дъб. Бе прегърнал ствола на дървото и надзърташе над оградата към фасадата на къщата на Артър.
— Имам добра гледка към предната част на къщата. Край.
— Какво виждаш? Край.
— На входната врата има двама души охрана, всеки с немска овчарка. Край.
— Как са екипирани? Край.
— Войнишки обувки, тъмни гащеризони и якета. Единият носи автомат през рамо… да проверя… и двамата.
Стробъл погледна през очилата, после измъкна бинокъл от джоба на гърдите си. Двамата охранители стояха на светлината пред входната врата.
— И двамата носят узита и бронирани жилетки. Край.
— С каква радиовръзка разполагат? Край.
— Имат предаватели в горната лява страна. Край.
— Един от тях ли преди малко завърши обиколката на задния двор? Край.