— Точно така. Край.
Коулман погледна часовника си.
— Е, момчета, знаете си работата. Съобщавайте за всяко раздвижване и отбелязвайте интервалите. Трябва да имаме още един човек охрана на входната врата и един в къщата. Да видим колко са добри тези момчета. Край.
През следващия час те наблюдаваха как двамата от охраната заедно с кучетата обикалят наоколо. Единият винаги оставаше при входната врата. Нямаше закономерност в интервалите. Бодигардът правеше една обиколка около къщата за няколко минути, после обхождаше имението в продължение на десетина минути. За случайния наблюдател би изглеждало, че липсва всякаква организация и донякъде си беше така, но по план. Определена система и предсказуемост са задължителни в този бизнес. Тези момчета бяха професионалисти.
Стробъл се умори да стои, затова седна на големия клон, от който едва виждаше над оградата двора на Артър и двамата от охраната, които продължаваха да стоят с кучетата си при входната врата. Те се пресегнаха към предавателите на рамото си и казаха нещо. После се обърнаха и се отправиха в противоположни посоки. Неочаквано ярки прожектори осветиха дърветата покрай оградата на север и юг от имението на Артър. Стробъл скочи от дървото и се затича колкото можеше по-безшумно към водата.
— Като че ли ме забелязаха. Край — прошепна в микрофона.
Коулман и O’Pypk мигновено пропълзяха назад, когато светлината се насочи към тях, и се свиха от другата страна на покрива.
— Хермес, къде си? Край — попита Коулман.
— Отивам към скалата. Край.
— Добре, Хермес, остани до скалата и чакай Циклоп. Край. Циклоп, трябва ми малко информация. Какво става? Край.
— Двамата с кучетата вървят край оградата към водата. Гледат в клоните на дърветата, но никой не е извадил оръжие. Изглежда, правят някакъв оглед. Край.
— Все още ли си в добро прикритие? Край.
— Потвърждавам. Край.
— Добре, ще се наложи ти да ни информираш, защото не можем да видим нищо. Край.
— Не мърдайте и не вдигайте никакъв шум. Пазачът и кучето от южната страна идват към вас. Държа го на прицел. — Гласът на Хакет бе едва доловим шепот. — Зевс, те гледат над скалата към водата… Пазачът най-близо до вас току-що каза нещо в микрофона и тръгна обратно към къщата.
Неочаквано всички прожектори изгаснаха и околността отново потъна в мрак.
— За какво, по дяволите, беше всичко това? — попита Майкъл.
— Не знам — прошепна Коулман. — Никой да не мърда няколко минути, за да видим какво ще стане. Не се обаждайте, освен ако не стане нещо. Край.
Коулман и Майкъл пропълзяха отново към ръба на покрива и надзърнаха над оградата.
Минута по-късно Хакет наруши мълчанието.
— Струва ми се, че чувам приближаваща кола по пътя.
32.
Нанс се измъкна от задната седалка на лимузината и разпери ръце. До него приближи един от охраната и прокара сензор по тялото му. Сетне измърмори в микрофона, че гостът е чист. Бодигардът на Нанс и шофьорът му останаха при колата, а съветникът по националната сигурност бе въведен в къщата. Когато влезе в кабинета, Артър го чакаше на обичайното си място пред камината. Нанс прекоси стаята и спря близо до него. На лицето му бе изписана лека усмивка.
— Надявам се, че нямаш нищо против да постоя — каза Артър. — Седял съм цял ден.
— Не, разбира се.
— Добре. Кое е толкова важно, че се наложи да дойдеш да ме видиш лично?
— Ти ще решиш. Исках само да те държа в течение. — Нанс пристъпи от крак на крак. — Вчера терористите са се обадили по телефона на специалния агент на ФБР Макмахън и са заявили, че нямат нищо общо с убийствата на Олсън и Търнкуист.
— Наистина ли? — Артър сви устни. — Очаквах да се обърнат към медиите с историята си, не към ФБР.
— Същото мислех и аз. Това безпокои ли те?
Артър махна с ръка.
— Не. Нищо не може да ги доведе до нас. Никой освен теб, Гарет и мен не знае кой стои зад тези убийства. Дори ФБР да хване извършителите, те не биха могли да стигнат до нас.
— Освен ако един от нас не проговори.
Артър прониза с поглед Нанс.
— И двамата знаем, че нито ти, нито аз ще отидем при ФБР, затова трябва да предположа, че имаш предвид Гарет.
— Да.
— Какво е направил пък сега? — въздъхна Артър.
— Трудно му е да скрива емоциите си. По време на срещата вчера, когато Макмахън пусна записа на разговора с убиеца, Гарет стана много нервен и възбуден.
— Не намирам това за проблем. Да е нервен и възбуден, е неговото обичайно състояние — отбеляза Артър.
Нанс въздъхна. Често бе трудно да убедиш Хигинс в нещо.