Кенеди постави чашата си с кафе на ръба на бюрото и се изправи.
— Радвам се, че повдигна този въпрос. Трябва да се обадя на генерал Хийни и да го попитам нещо. Би ли набрал служебния му телефон?
Докато Макмахън набираше номера, Кенеди продължи:
— Снощи преглеждах личните досиета и попаднах на нещо малко необичайно.
В този момент се обади един от помощниците на генерала и миг след това се чу гласът на Хийни:
— Добро утро, Скип. Какво мога да направя за теб?
— Генерале, при мен е Айрини, иска да ви пита нещо.
— Добро утро, господин генерал — започна Кенеди. — Погледнахте ли папката, която оставих на бюрото ви снощи?
— Да, първото нещо, което свърших тази сутрин, бе да я прочета.
— Познавахте ли командир Коулман?
— Да. Беше изключителен.
— Забелязах снощи, че от всички прехвърлени досиета Коулман е единственият тюлен, уволнил се предсрочно. Това необичайно ли е?
Генералът се поколеба.
— Не е обичайна практика, но е известно, че ръководството прави изключения.
— Знаете ли защо му е разрешено да напусне?
Генералът отново се поколеба, този път достатъчно дълго, за да може Кенеди да разбере, че се е докоснала до нещо, различно от обичайната практика.
Генерал Хийни се изкашля и попита:
— Айрини, запозната ли си с Операция „Изтегляне“?
— Да, съдействах за предварителната подготовка на мисията.
Дълго време никой не проговори. Макмахън нямаше представа какво обсъждат, но по тона им разбра, че не е време да се задават въпроси.
— Получи ли обратна информация след мисията? — попита Хийни.
— Неофициална.
— Коулман командваше отряда тюлени, който изпратихме.
— Напуснал е армията месец след мисията.
— Да.
— Провалил ли се е?
— Не съвсем.
— Той ли е помолил да бъде освободен, или са му предложили?
— Не съм наясно с конкретните обстоятелства. Адмирал Дево, главнокомандващ флотата, под чието разпореждане са тюлените, е подписал разрешението.
— Смятате ли, че можете да се свържете с адмирала и да ни се обадите пак? Бих искала да му задам някои въпроси за Коулман.
— Ще се свържа и ще ви звънна — отвърна Хийни с обичайния си отривист, дисциплиниран тон.
— За какво се отнася всичко това? — попита Макмахън.
Кенеди седна на един стол и затвори очи.
— Спомняш ли за самолета на Пан Ам, взривен над Локърби, Шотландия?
— Да — кимна Макмахън.
— Преди около година и три месеца Управлението определи местонахождението на двамата терористи, виновни за атентата. Намираха се в малка военна база в Северна Либия. Изпратихме екип от тюлени да ги премахне. Не знам със сигурност какво се е случило, но изгубихме голяма част от екипа.
— Колко души?
— Десет.
Телефонът иззвъня и Макмахън грабна слушалката.
— Слушам.
— Скип, говори генерал Хийни. Адмирал Дево е на телефона.
— Добро утро, адмирале. Аз съм специален агент Макмахън, ФБР. При мен е д-р Айрини Кенеди от ЦРУ. Бихме искали да ви зададем няколко въпроса.
— Моля — сухо каза адмиралът.
— Генерал Хийни информира ли ви защо искаме да разговаряме с вас, адмирале? — започна Кенеди.
— Да.
— Бихте ли ми разяснили обстоятелствата около разрешението ви за предсрочно уволнение на командир Коулман?
— Преди да отговоря, бих искал да попитам защо ви е необходима тази информация.
Кенеди се обърна към Макмахън.
— Адмирале, говори специален агент Макмахън. Провеждаме много важно разследване.
— Командир Коулман заподозрян ли е?
— Не — отвърна Макмахън.
— „Не“ или „Все още не“?
— Генерал Хийни, можете ли да ми помогнете? — попита Макмахън.
— Боб, работата е сериозна. През последните пет дни работя със Скип и Айрини. Те са безупречни.
Дево се замисли над думите му и отвърна:
— Ще отговоря, доколкото мога.
Кенеди доуточни:
— Адмирал Дево, командир Коулман ли помоли за предсрочно уволнение, или вие му го предложихте?
— Той го поиска.
— Защо?
— Не беше доволен от решението по един въпрос.
— Това имаше ли нещо общо с Операция „Изтегляне“? — попита Кенеди.
— Не ми е разрешено да обсъждам този въпрос.
Сега беше ред на Кенеди да помоли Хийни за помощ.
— Господин генерал?
— Боб, Айрини извърши предварителната подготовка на „Изтегляне“. Има право да знае.
— Уволнението на командир Коулман беше ли свързано с Операция „Изтегляне“? — отново настоя Кенеди.