— Да — отвърна Дево.
— Той пожела да напусне армията, защото мисията се провали, така ли?
— Не точно. По-скоро бе обезпокоен от нещо, което се случи след операцията.
— Какво?
— Чуйте, знам какво целите. Мога да ви кажа веднага, че Скот Коулман няма нищо общо с убийствата… както и никое от моите момчета. Имам кошмари, откакто ви чух да говорите по телевизията преди пет дни. Ако продължавате да ровите, ще намерите достатъчно мотиви да привлечете под отговорност всеки от моите тюлени. Никой от тях не е очарован от случилото се в Капитолия. Повечето неведнъж са изказвали мнение кой прецаква тази страна, извинете ме за израза, но това не означава, че са убили някого!
— Разбираме, адмирале — каза Макмахън. — С генерал Хийни вече обсъждахме възмущението на военните от действията на политиците. Аз ръководя това разследване и…
— Специален агент Макмахън, извинете ме за откровеността, но се заблуждавате, ако смятате, че вие имате решаваща дума в това разследване. Още най-много месец и тези надути пауни на Хълма ще нададат вой да бъдат изслушани, а когато това стане, ще изкарат хората с моята професия едва ли не банда откачени убийци.
— Пет пари не давам какво искат политиците, адмирале! — Макмахън повиши тон. — Опитвам се да открия кой стои зад тези убийства. Имаме сериозни основания да вярваме, че терористите са американски командоси. Генерал Хийни, бихте ли го потвърдили?
— Той казва истината, Боб.
— Адмирале, защо командир Коулман поиска предсрочно уволнение? — произнесе тихо Кенеди.
— Този разговор записва ли се?
— Не — отвърна Макмахън.
— Ще Ви кажа защо, но в никакъв случай не го записвайте. Ако решите да го използвате като доказателство, ще твърдя, че никога не съм казвал такова нещо.
— Няма да има запис, сър — каза Кенеди.
Макмахън я погледна и понечи да викне: „Как така?“, но тя му махна с ръка да замълчи.
— Наясно ли сте с целта на Операция „Изтегляне“?
Двамата отговориха утвърдително и Дево продължи:
— Изпратихме екип тюлени с командир Коулман. Той тръгна пръв с половината от хората си. Спуснаха ги на около две мили от лагера. Момчетата се придвижиха и заеха позиции около него. Трябваше да премахнат часовите и да осигурят прикритие за втората група, която щеше да бъде спусната с хеликоптер в самия лагер. Задачата на втората група бе по възможност да залови терористите живи. Коулман зае позиция и заповяда да спуснат втората група. Хеликоптерите летяха съвсем ниско и почти безшумно. Точно преди да стигнат лагера, хората на Коулман обезвредиха часовите според плана. Хеликоптерът спря точно над лагера, но преди втората група да се спусне на земята, машината бе свалена. Осем бойци и двама пилоти… ей така… Коулман и неговите хора бяха измъкнати. При разследването до един заявиха, че според тях либийците са ги очаквали. Казаха, че всичко изглеждало наред и после сякаш за част от секундата се появили десетина терористи с гранатомети. Коулман го преживя по-тежко от всички, защото той нареди да спуснат втория екип… Смяташе, че е виновен за смъртта им. Седмици по-късно все още не бяхме напълно убедени, че мисията е била предварително обречена на провал, и тогава получих потвърждение, че ФБР е открило изтичане на информация. Съобщих на Коулман новината с мисълта, че това ще му помогне да престане да се обвинява. Той поиска да разбере откъде е изтекла информация и аз му отвърнах, че не знам. Две седмици след това дойде при мен и каза, че иска да бъде освободен. Опитах се да го разубедя, но той не пожела да ме изслуша Скот беше добър офицер. Служи като тюлен почти петнайсет години. Смятах, че е направил повече от достатъчно за флотата, затова му разреших да напусне.
— Кой ви каза, че ФБР е установило изтичане на информация, адмирале? — попита Макмахън.
— Бих предпочел да не отговарям.
— Каза ли ви този човек откъде е това изтичане?
— Споменаха, че е виден политик.
— Назоваха ли името му?
— Не.
— Казахте ли на командир Коулман, че информацията е предоставена от политик?
Настъпи миг мълчание, после адмиралът отговори:
- Да.
Макмахън и Кенеди се спогледаха. И двамата си помислиха едно и също.
— Как реагира Коулман на информацията? — продължи Макмахън.
— Като всички нас. Беше като попарен, но мога да ви уверя, джентълмени, че командир Коулман не е човекът, когото търсите.
Кенеди вдигна вежди.
— Засега нямаме други въпроси, адмирале — каза Макмахън. — Ще ви помоля да не казвате на никого за нашия разговор, особено на Коулман. Имате думата ми, че аз или генерал Хийни ще ви осведомяваме за всичко, което би могло да ви засяга в разследването. Генерал Хийни, имаме среща с директор Роуч, която ще продължи около час. Може ли да се срещнете с мен и Айрини в моя офис около 10 часа?