— Използвате момчето да му подавате фалшива информация, нали?
Кенеди очакваше отговор.
— Директор Стансфийлд знае всичко по този въпрос — сви рамене Роуч. — Работим в сътрудничество с Управлението.
Той мина зад бюрото си и седна.
— Ще се наложи да поговоря с всички, които са имали нещо общо със случая — каза твърдо Макмахън.
— Няма да го направиш — поклати глава Роуч.
— Браян, ако този Коулман е нашият човек, цялата информация за Фицджералд ще трябва да излезе наяве в обвинението.
— Ще го мислим, когато му дойде времето, но засега не желая името на Фицджералд да бъде споменавано във връзка с Операция „Изтегляне“. Направете каквото е необходимо, за да проучите Коулман, но оставете Фицджералд на мира. Предполагам, че мога да се свържа с адмирал Дево в Пентагона?
— Не, той е в Норфолк.
— Ще разговарям с него лично, а вие по-добре направете списък на всички хора, които знаят, че Операция „Изтегляне“ е провалена поради изтичане на информация. Мадлин Нани ще иска да си поговори с вас за това.
Майк Нанс реши да повърви малко от своя офис до кабинета на Стю Гарет. Когато мина край секретарката, той й се усмихна и я поздрави. Затвори вратата след себе си и се отпусна в едно кресло.
— Как е президентът днес?
Гарет приключи с това, което пишеше, и се оттласна от бюрото. Извади цигарата от устата си и изпусна кълбо дим към тавана.
— Чувства се великолепно — каза той. — Току-що получихме резултатите от последната анкета на Си Ен Ен — почти седемдесет процента от запитаните подкрепят решението за намеса на военните. — Отново пъхна цигарата в устата си. — Много е щастлив и значително по-спокоен.
— Това е добре. — Нанс дръпна един конец от вълнения си панталон. — Ти как си?
— Чудесно. Можех да поспя още малко, но иначе се чувствам доста добре.
— По-спокоен ли си от вчера?
— Да — смути се Гарет.
— Снощи се срещнах с нашия приятел.
— Как е той?
— Не е добре. Обезпокоен е от неспособността ти да контролираш емоциите си.
Лицето на Гарет пламна. Той изгаси цигарата си в пепелника.
— Защо?
— Научи за държанието ти на срещата онзи ден.
— Каква среща?
— Онази, на която специален агент Макмахън пусна записа на разговора с терориста.
— Защо трябваше да му казваш за това?
— Не съм аз. Някой друг го е направил.
— Кой?
— Артър има много връзки, Стю.
— Какво каза той?
— Притеснен е, че може да се раздрънкаш.
— И на кого ще кажа?
Нанс разпери ръце.
— Чакай малко, Майк! Не съм толкова глупав! Ако проговоря, и аз ще загазя.
— Съгласен съм, но той не е убеден.
— Защо? — завъртя се нервно Гарет. — Досега не съм направил нищо, което да му дава основание за подобно мнение. Защо, по дяволите, бих го направил? Това ще значи, че сам искам да ми прережат гърлото.