— Зевс, тук Хермес — прошепна в микрофона. — Имам проблем. Охранителят при входната врата не е на поста си. Край.
— Виждаш ли го някъде в предния двор? Край.
— Не. Край.
— Подготви въжето. Ще изчакаме, докато е възможно. Край. — Соулман си напомни, че тези неща никога не стават както са планирани. — Пригответе се да действате незабавно. Щом другият пазач се появи, тръгваме. Край. Сега когато Хакет вече бе на позиция, Коулман можеше да наблюдава Артър. По негова преценка разстоянието между Артър и къщата бе около дванайсет метра. Нямаше начин да го изпревари до вратата, затова щеше да се наложи да отправи няколко предупредителни изстрела по пътя му. Беше мислил дали да не го простреля в крака, но старецът можеше да почине от загуба на кръв, преди да са разбрали онова, което искаха да научат.
Гласът на Стробъл прозвуча в слушалките им:
— Изчезналият охранител току-що се появи от вътрешността на къщата. Край.
Коулман си пое дъх и впери поглед в Артър, който продължаваше невъзмутимо да пуши на верандата.
— Други изненади? Край.
Един след друг двамата отговориха, че са готови да действат. Коулман даде на Майкъл сигнал с вдигнат палец и те се вкопчиха във въжетата си.
— Циклоп, имаш ли пряк прицел? Край.
— Да. Край.
— Хермес, имаш ли пряк прицел? Край.
— Да. Край.
Коулман отново си пое въздух и каза:
— По даден от мен знак, момчета. Три… две… едно… бинго!
Хакет натисна спусъка и изпрати един куршум в главата на постовия до скалата. Втори куршум улучи кучето.
В предната част на къщата Стробъл отправи три безшумни изстрела в главата на охранителя при входната врата. Още с първия го уцели в слепоочието. Като се вкопчи във въжето Стробъл се залюля на дървото, прехвърли стената е спусна от другата страна на оградата. Приклекна и се огледа за немската овчарка. Не я видя. Стреля в камерите, разхвърчаха се искри. Отдясно чу ръмжене, обърна се рязко и изпрати един куршум в муцуната на връхлитащото животно. Зареди отново и хукна към другата група камери, като пътьом изстреля няколко куршума в прозорците.
Коулман стигна земята секунда преди Майкъл и докато тичаше към верандата, чу куршумите, които строшиха камерите вляво. Шумът бе привлякъл вниманието и на Артър. Коулман си помисли, че възрастният мъж посяга към оръжието си, но после забеляза, че си поглежда часовника. После с бързи крачки се отправи към къщата. Коулман стреля и Артър се закова на място. Докато тичаше към него, Коулман му изкрещя да вдигне ръце, като в същото време изпрати серия куршуми срещу втората група камери. В мига, когато стигна до Артър, прожекторите се включиха. Коулман вдигна крак и ритна Артър в корема, като го прати на земята. После се извъртя и стреля в прожекторите. Майкъл също стреля. Отново стана тъмно.
Артър стоеше превит одве и се мъчеше да си поеме въздух. Майкъл извади от джоба си маска с хлороформ и я долепи до лицето на възрастния човек. След десетина секунди се зае да смъква дрехите на Артър. Бяха минали по-малко от трийсет секунди, откакто бяха прехвърлили оградата.
Миг по-късно пристигна и Стробъл и помогна на Майкъл да довърши работата. Преди да тръгне, той се увери, че всичко е в чантата, и се втурна към северната стена. Единственото, което бе останало на Артър, бяха боксерките му. Майкъл метна мършавия старец на рамо и се втурна към южната стена, като Коулман го прикриваше. Когато стигнаха оградата, Коулман подскочи, седна на стената и изтегли Артър за ръцете. Майкъл също се прехвърли от другата страна и Коулман му спусна Артър.
Хакет наблюдаваше от дървото, докато се увери, че Майкъл и Коулман са преминали оградата невредими. Веднага след това отправи три изстрела във вратата на кабинета на Артър и се спусна по дървото. Скочи на земята плавно, като котка, и хукна към скалата. Щом стигна горния край на стълбите, долови бръмченето на лодката. Втурна се надолу, като взимаше по три стъпала наведнъж. Стробъл вече беше обърнал лодката с носа към залива. Хакет се оттласна от пристана и скочи на палубата. Двигателите изреваха. Дългата елегантна лодка набра скорост и се понесе напред. Стробъл погледна часовника си. От прескачането през оградата бяха изминали минута и четирийсет и три секунди.
35.
Чарли Добс обмисляше следващия си ход, когато мониторът вдясно от него започна да пиука. След втория предупредителен сигнал Добс хвърли поглед през рамо и премести стола си. Мониторът изпиука още три пъти и на екрана се появи следната информация:
СПЕШНО СЪОБЩЕНИЕ: НИВО 5