Коулман се съгласи. Няколко минути по-късно сви в улицата на Майкъл. Спряха пред къщата и O’Pypk слезе. Набра кода на вратата на гаража и тя се отвори. Коулман вкара колата и Майкъл го последва, като затвори зад себе си. Първоначално смятаха да отведат Артър в къщата сред гората, но тъй като беше много близо до имението, решиха че е най-добре да го върнат обратно в града.
Преди да отворят багажника, Майкъл и Коулман си сложиха маските. Коулман мушна ключа в ключалката, натисна го и го завъртя. Капакът се отвори и разкри костеливото бяло тяло на Артър. Очите му горяха трескаво. Китките и глезените му бяха вързани с общо въже. В устата му бе тикната топка за тенис. Майкъл я измъкна и Артър раздвижи челюсти.
Коулман го хвана под мишниците, а Майкъл — за глезените. Измъкнаха го от багажника и го отнесоха в едно сервизно помещение на приземния етаж. Оставиха го на пода с гръб, опрян в стената. Коулман отиде до колата и се върна с малко черно куфарче. Вътре имаше две стъкленици с прозрачна течност и няколко спринцовки. Коулман извади шишенцето с етикет „Натриев пентотал“, наклони го на една страна и заби връхчето на иглата в гумената капачка. Издърпвайки буталото, напълни спринцовката до половината. Върна стъкленицата със серума на истината обратно в куфарчето, остави мехурчетата да се издигнат до върха на спринцовката и с лек натиск върху буталото изхвърли част от течността.
Артър изломоти нещо, но Коулман не му обърна внимание. Явно въздействието на хлороформа отминаваше. Коулман взе една пръчица ароматни соли и я счупи. Тикна я под носа на Артър и острият мирис накара възрастния човек да дръпне рязко глава.
— Какво правите? — изстена той. — Къде съм?
Коулман посегна към спринцовката. Артър изведнъж осъзна какво става.
— Преди да използвате това, нека поговорим! — извика задавено.
Коулман коленичи и дръпна ръката му. Очите на стареца се местеха трескаво от маскирания човек към иглата и обратно.
— Не знам кой ви плаща, но ще удвоя сумата.
Коулман откри синкава вена точно под повърхността на тънката суха кожа на стареца. Плъзна иглата в нея и натисна буталото.
На лицето на Артър Хигинс бе изписана паника.
— Не си давате сметка какво вършите. Моите хора скоро ще ме открият… Ще се доберат до вас, без значение какво ще им струва това.
Коулман излезе от помещението и затвори вратата зад гърба си. Майкъл свали от горния етаж магнетофон, видеокамера и комплект малки микрофони. Подаде ги на Коулман и отиде в гаража да вземе мобилния телефон с модулатора. Трябваха им около пет минути, за да започне действието на лекарството.
Щом се върнаха, Артър се замоли отчаяно.
Не му обръщаха внимание. О’Рурк включи двата говорителя в мобилния телефон и прикрепи гласовия модулатор към микрофона на слушалката. Коулман извади камерата и я монтира върху триножник. Направиха бърза проба, за да се уверят, че всичко действа. Майкъл махна на Коулман и излязоха в коридора.
— Не забравяй, аз ще задавам въпросите. Ако ти искаш да кажеш нещо, първо изключи магнетофона и камерата. Ако в крайна сметка използваме тази лента, ЦРУ и ФБР ще изследват и най-малкия шум.
— Разбрано.
— Има ли някаква възможност той да ни лъже? — попита Майкъл.
— Не, използвал съм този серум и по-рано, не можеш да се противопоставиш.
Майкъл кимна. Върнаха се в стаята. Артър седеше в ъгъла, втренчил поглед на тавана. Коулман се приближи, сграбчи го за брадичката, взря се в неестествено разширените му очи и викна на Майкъл, че могат да започват. Коулман включи камерата, а Майкъл натисна копчето за запис на магнетофона и изрече в модулатора:
— Как се казваш?
Стансфийлд впери поглед в голямото табло на стената в предната част на Оперативния център и отбеляза времето, минало, откакто се бе включила личната аларма на Артър. Приближаваха границата на четирийсетте минути, а нещата не изглеждаха добре. С всяка изминала секунда шансовете да го върнат намаляваха. Продължаваха да получават сигнал от устройството му, но хеликоптерите „Кобра“ не бяха открили нищо. Леководолази от флотата бяха тръгнали от Норфолк, за да установят какво има под водата. Първо решиха, че алармата на Артър може да е била хвърлена през борда от похитителите, но операторът на AWACS-а заяви, че не регистрират нищо във водата. Групата за бързо реагиране бе пристигнала в имението на Артър и преценяваше ситуацията. Едно обаче не подлежеше на никакво съмнение — Артър бе изчезнал безследно.