— Да, и зная идеалното място за това.
36.
Хеликоптерът на Стансфийлд се носеше над Потомак, а яркият лъч на прожектора му осветяваше водната повърхност под него. Насочи се на изток, прелетя над Мемориала на Линкълн и над обширната тревна площ на парка. Мигаща светлина недалеч от Белия дом привлече вниманието на пилота към мястото за кацане върху Южната морава. Малкият хеликоптер се спусна и меко се приземи върху тревата. Стансфийлд скочи и изтича приведен. Двама агенти от Тайните служби се приближиха и го съпроводиха през Розовата градина и Западното крило на Белия дом, където бяха посрещнати от човек от екипа на Стю Гарет.
— Казано ми е да ви отведа в Овалния кабинет.
— Защо? — изненада се Стансфийлд.
— Не зная, сър. Така ми бе наредено.
Стансфийлд последва сътрудника нататък по коридора и в празния президентски кабинет. Застана неловко в средата на помещението и запристъпва от крак на крак. Минутите минаваха, кръвното му се покачваше. Изгледа един агент от Тайните служби, който стоеше на пост при вратата, и попита:
— Къде е президентът?
— На държавен прием, сър.
Стансфийлд си помисли, че този път няма да се овладее. Пълната липса на професионализъм у администрацията на Стивънс го вбесяваше. За да не се разкрещи, той се обърна и отиде до бюрото на президента. Вдигна слушалката и нареди на централата да го свържат с Бюрото за национална сигурност.
Секунди по-късно се чу изщракване и прозвуча глас:
— Бюро за национална сигурност, майор Максуел слуша. Моля, представете се.
— Директорът на ЦРУ Стансфийлд. Членовете на Бюрото за национална сигурност уведомени ли са, че свиквам спешно съвещание?
— Не, сър.
— Защо?
— Наредено ми бе да изчакам пристигането ви, сър.
— Кой ви нареди?
— Началникът на щаба Гарет, сър.
— Майоре, началникът на щаба Гарет има ли право да издава нареждания по ресора на Бюрото за национална сигурност? — попита остро Стансфийлд.
— Не, сър.
— Слушайте ме внимателно. В момента националната сигурност се намира в критично положение от четвърти ранг и ние трябва да се справим с него. Нареждам ви да обявите тревога незабавно. До десет минути тук да бъдат шефът на Агенцията за национална сигурност, министърът на отбраната, държавният секретар, шефът на Обединеното командване. Ясен ли съм?
— Да, сър.
Стансфийлд затвори телефона и набра номера на Оперативния център на ЦРУ. Обади се Чарли Добс:
На мястото, където сигналите са били засечени за последен път, водолазите намерили потопена лодка. Освен това и торба с дрехите и часовника на Артър…
— Друго? — Стансфийлд вдигна поглед, когато Гарет влезе наперено в залата, облечен в смокинг. Преди Добс да успее да отговори, Стансфийлд каза: — Трябва да приключвам, Чарли. Ще ти се обадя отново.
Гарет извади цигарата от устата си и каза:
— По-добре да запазим спокойствие, Том. За първи път от две седмици президентът има възможност да си почине.
— Къде е Майк Нанс?
— Вкъщи си е. Какво толкова има?
— Отвлечен е висш служител на ЦРУ.
— Колко висш? — попита Гарет, докато издухваше дим през ноздрите си.
— Ще ти кажа веднага щом доведеш президента в Оперативната зала, където му е мястото! — избухна Стансфийлд.
— По-спокойно, Том, не можеш да очакваш да зарежем всичко, което правим, всеки път, щом се появиш тук.
Стансфийлд поклати глава и тръгна към вратата.
— Това не е игра, господин Гарет. Очаквам да видя президента в Оперативната. Незабавно!
Коулман седеше зад волана на БМВ-то. Не беше особено въодушевен от „бунището“ на Майкъл. Първоначално смяташе да изхвърли трупа на Артър в открито море. Мислеше си, че достатъчно са предизвиквали късмета си за вечерта, а идеята на Майкъл нямаше нищо общо с предпазливостта. Той искаше да оставят тялото на Артър на място, където ще бъде намерено.
Клубът „Бърнинг Трий“ се намираше на по-малко от десет минути от дома на Майкъл. Когато приближиха игрището за голф, Коулман заяви за трети път:
— Знаеш, че Тайните служби наблюдават къщата му.
— Зная. Смятам да го оставим отстрани.
— Бил ли си тук по-рано?
— Да. Преди време тук живееше сенатор Мюцел. След като Мюцел загуби на последните избори, Гарет я купи от него. — Майкъл хвърли поглед към Коулман и продължи: — Искам да покажа на тези копелета, че сме твърдо решени да предоставим записа на медиите. Ако оставим лентата заедно с трупа на Артър в неговата къща, ще бъде много по-натоварено със смисъл. Освен това Гарет и Нанс ще се припотят.