— Така си е.
След няколко минути влязоха в шикозния квартал и Майкъл упъти Коулман как да стигне до къщата. Беше масивна, с ограда от ковано желязо. Минаха бавно покрай предния вход. На алеята за коли бе паркиран форд лимузина. Двама души седяха на предната седалка. Над входа имаше камера. Коулман зави по следващата улица. От тази страна оградата бе очертана с дървета и храсти.
— Какво смяташ? — попита Майкъл.
— Мисля, че е осъществимо.
Коулман направи обратен завой в средата на шосето, спря колата от страната на къщата, изключи светлините и огледа улицата. Майкъл сложи тънки кожени ръкавици.
— Готов съм! — каза.
Коулман отдръпна крак от спирачката и колата бавно пое напред. Когато достигнаха задната страна на имението, Майкъл изскочи, отвори багажника, отметна одеялата и измъкна трупа. Положи го на земята, подпирайки го на оградата. Дръпна зелената торба за боклук от главата му, хвърли я на земята и скочи обратно в колата. Коулман натисна газта.
Майкъл грабна мобилния телефон и набра номера на Ен Би Си. След няколко позвънявания чу безразличното:
— Редакция „Информация“.
— Слушайте ме внимателно. — Майкъл говореше бавно и отчетливо. — Това не е номер. При къщата на Стю Гарет има труп. Името на мъртвия е Артър Хигинс. Той е бивш служител на ЦРУ. Тялото може да бъде намерено до оградата при северната страна на къщата. Адресът е „Бърнинг Трий Аейн“ 469.
— Кой се обажда? — попита напрегнато гласът. — Откъде да знам, че не е номер?
— Няма откъде, но по-добре изпратете екип колкото може по-бързо, защото ще се обадя на още две телевизии.
Майкъл прекъсна и набра друг номер.
Проведе още два подобни разговора и се обърна към Коулман:
— Ще стане напечено. Ако ФБР се закачи за теб, пусни на пейджъра ми седем деветки.
— Какво смяташ да правиш с лентата?
— Ще измисля нещо. Спри тук.
Коулман спря и протегна ръка. Майкъл я пое.
— Бъди внимателен, докато обстановката се успокои — каза той, затръшна вратата и колата се отдалечи с нарастваща скорост.
Министърът на отбраната и държавният секретар също присъстваха на официалния прием. За да не привличат вниманието, напуснаха залата един след друг. Последен остана президентът. Когато Стивънс пристигна в Оперативната зала, Стансфийлд говореше по телефона. Президентът се приближи до Гарет.
— Стю, какво става? — попита.
— Стансфийлд съобщи за похищение на висш служител на ЦРУ — отговори Гарет.
— Колко висш?
— Не знам, не ни е казал. Чака теб.
Гарет изобщо не си помисли за възможността този служител да е Артър. В края на краищата Артър беше бивш кадър на ЦРУ и живееше в САЩ. Гарет смяташе, че въпросният служител е някой, действащ в чужбина.
Стансфийлд затвори телефона и се приближи към групата.
— Добър вечер, господин президент. Съжалявам, че трябваше да прекъсна забавленията ви, но изникна нещо сериозно.
— Какъв е проблемът?
— Бившият директор на черните барети Артър Хигинс бе отвлечен от дома си в Мериленд в 19.06 тази вечер.
Гарет пребледня.
Стансфийлд не откъсваше поглед от него.
— На този етап нямаме никаква представа кой го е отвлякъл или по каква причина — продължи сухо, — но ако не го открием скоро, трябва да приемем най-лошото. Хигинс знае строго секретна информация. Ако го подложат на разпит, нашата разузнавателна мрежа ще бъде сериозно засегната. — Обърна се към Стю: — Господин Гарет, нямах представа, че се познавате с Артър.
Гарет се поколеба:
— Не, не го познавам, но съм чувал за него.
Стансфийлд скръсти ръце.
— И какво по-точно?
— Нищо особено, само — че преди време е работил за Управлението.
За Стансфийлд беше ясно, че Гарет лъже.
— Имаме ли някаква представа кой може да е похитителят и каква е причината? — попита президентът.
— В момента моите хора изготвят списък. Артър се пенсионира от Управлението преди около две години, но продължаваше да използва международните си контакти за незаконен бизнес. Държахме го под око и даже няколко пъти го предупреждавахме да не си пъха носа в работата на Управлението.
— И какво правим, за да си го върнем обратно?
— Разполагаме с разработена стратегия за подобни случаи. Изпратили сме по факса снимки на Артър до всички летища и полицейски управления по Източното крайбрежие. Казваме на хората, че го търсим за разпит във връзка с убийство и че към него трябва да се подходи с изключителна предпазливост. Военновъздушните сили ни предоставиха два AWACS-а. Търсят малък самолет, който може да лети под обсега на конвенционалните радарни системи. Ако до известно време нямаме резултат, ще алармираме нашите хора отвъд океана.