— Значи смяташ, че тези хора са командоси? — попита Макмахън.
— Е, човек никога не може да е абсолютно сигурен, но така ми подсказва вътрешното ми чувство. Ако бяха терористи, щяха да убият възрастния човек; и освен това защо терористи ще изпращат ултиматум с искания реформи? И друго — кой може да каже кои е терорист и кой командос? Тези етикети могат да бъдат доста подвеждащи. ИРА години наред се считаше, а някои и досега продължават да я считат за паравоенна група. Те постигнаха този статус, като нападаха само военни или правителствени обекти. Е, когато започнаха да поставят бомби и да убиват невинни граждани, станаха терористи. Но да се върнем към нашия проблем. Тези хора не са убивали граждани. Премахнали са трима политици. И даже са предприели допълнителни стъпки да не убиват един възрастен човек, затова са го у поили. Според мен те са командоси. Едно е сигурно — те не са терористи. Айрини е права — когато тези идиоти започнат да преследват някаква цел, те го правят бурно и агресивно, без да се интересуват дали ще засегнат невинни.
— Тогава кой, според теб, го е извършил? Някоя антивоенна групировка?
— Нека ви кажа нещо — да счупиш нечий врат с голи ръце, не е лесна работа. Не е като по филмите.
Макмахън и Кенеди поклатиха глави.
— Ще Ви разкажа една история — усмихна се Мичъл. — Наистина е забавна. Когато те тренират за „делта“, те обучават на много неща, и едно от тях е, разбира се, ръкопашният бой. Повечето от гадостите, които ти набиват, не можеш да упражняваш редовно. Например чупенето на врат. Както и да е — аз съм на една от първите си мисии и моята задача е да премахна един подвижен караул. Стоя аз там с моя партньор. Пълзели сме близо сто метра, за да се доберем до този храст, и вече чакаме часовоя. Той минава покрай нас, аз скачам и го сграбчвам. Извършвам движението точно както ме е учил моят инструктор, но нищо не се получава. Добре че беше партньорът ми, та да го довърши с нож, преди да е издал някакъв звук. Това, което искам да кажа, е, че аз бях сред елита, бях командос от „Делта форс“ — и не можах да се справя! Познавам няколко момчета, които успяха да изработят хватката до съвършенство, но те са единици. Просто е много трудно да се овладее. Типичният наемен убиец щеше да пререже гърлото на Фицджералд или щеше да забие куршум в тила му.
Известно време Кенеди разсъждаваше над казаното, сетне попита:
— Кой според теб го е извършил?
Последва дълга пауза, в която Мичъл размишляваше.
— Интуицията ми подсказва, че операцията е дело на командоси от спецотрядите на Съединените щати.
— Защо мислиш така? — попита Макмахън.
— Бях в Спецсилите близо петнайсет години — работих с тюлените, със Зелените барети, с рейнджърите, с разузнавачите от Морската пехота, познавам ги всичките. Знаете ли какво е общото между тях?
— Не.
— Мразят политиците! — ухили се Мичъл. — Командосите живеят по кодекса на воина — честност и достойнство над всичко. Правиш онова, което казваш, и делата ти изразяват убежденията ти. Политиците казват онова, което ще ги задържи във властта. Проблемът възниква, когато безчестен политик започне да нарежда на принципния воин какво да прави. Това неминуемо поражда отвращение и враждебност сред войската. Не познавам нито един боец от спецсилите, който да не смята, че Вашингтон се управлява от банда идиоти. Наши операции са били разкривани, защото тези проклети глупаци не знаят как да си държат устата затворена. Работим месеци наред, докато планираме някоя мисия, и после всичко се проваля в последния момент, защото някой политик не събира смелост да я одобри. Трябва да проумеете манталитета на един командос. Те са отдали всичко, което имат, за тази страна, а за отплата виждат, че Америка се разпродава на безценица. Нямам предвид всички политици. Има и добри, честни хора, но те са рядкост и много бързо биват изхвърляни зад борда. Повечето са жалки егоисти. — Мичъл замълча. — Има много омраза и недоверие между военните и Вашингтон. Винаги е било така и дори още по-зле, когато става дума за личния състав на Спецсилите.
— Значи според теб писмото е истинско?
— Кой знае? — Мичъл замълча отново и погледна през прозореца. — Ако трябваше да заложа пари на него, не бих се поколебал. Истинско е и още как! По дяволите, само пусни радиото, иди в местния бар — на хората им писна от начина, по който се управлява страната. Тези убийства не са част от заговор, целящ да провали администрацията на Стивънс. Извършени са в деня на гласуването, защото процедурата е била гаранция, че всички мишени ще са налице. Обзалагам се, че са дело на бивши командоси от Спецсилите на САЩ и че те наистина виждат нещата така както са изложени в писмото. Което означава, че ако тези идиоти горе не възприемат сериозно техните искания, ще ви се наложи да разследвате и нови убийства на политици.