12.
Директорът Роуч беше в дома си в Мериленд. Неделната сутрешна литургия бе от 11.30 и скоро щяха да тръгват, но преди това той искаше да хвърли поглед на сутрешните предавания и да види каква линия ни поведение ще избере администрацията. Специален гост на предаването „Вашингтон — поглед отвътре“ бе председателят Басет. Роуч се бе привел над плота, вперил поглед в телевизора. Най-малкото му дете влезе в кухнята и отвори хладилника. Роуч се наведе и целуна момиченцето по главата.
— Добро утро, Кейти.
— Добро утро, тате. — Кейти Роуч беше дванайсетгодишна и се бе появила на бял свят извън плана. Най-близкото по възраст дете беше осем години по-голямо от нея. Пати Роуч беше родила най-малката си дъщеря на четирийсетгодишна възраст. Двама от братята на Кейти бяха в колеж, а най-голямото момче вече беше завършило образованието си. Роуч често се улавяше да се усмихва на Кейти, докато си мислеше как това прекрасно дете се бе превърнало в благословия за живота им.
Най-младата издънка от клана Роуч стоеше пред отворената врата на хладилника, а очите й пробягваха по рафтовете, без да търсят нещо определено.
— Тате, може ли да си взема ли кутийка кола?
— Разбира се, скъпа — усмихна се Роуч.
Кейти грабна кутийката и хукна навън. Миг по-късно в кухнята влезе Пати.
— Браян, детето не трябва да пие газирано.
Без да откъсва поглед от телевизора, Роуч отвърна:
— Скъпа, тя е на дванайсет, малко захар няма да я убие.
— Хайде, загаси този телевизор. Не искам да закъсняваме.
— Скъпа, вземи Кейти и отивайте към колата. Ей сега идвам. Кажи на момчетата да се качват, пристигам след минута.
Момчетата, както ги нарече Роуч, бяха личната му охрана. Пати напусна кухнята и Роуч отново насочи вниманието си към телевизионния екран. В предаването участваха трима журналисти. Роуч увеличи звука.
— Конгресмен Басет, тази седмица бе изключително трудна за много от нас тук в столицата… и особено за вас. Вие бяхте твърде близко до тези трима мъже. Работили сте с тях дълго и невинаги сте били на едно и също мнение, но най-често сте успявали да намерите допирни точки. Как Ви се отразиха събитията от последните няколко дни?
Басет се размърда неловко на стола си.
— Бяха, меко казано, трудни… Онова, което повечето хора не разбират, е колко затворено общество сме ние тук във Вашингтон. Нашите съпруги се познават, много от децата ни са ходили заедно на училище, виждаме се в местните църкви в неделя, изобщо представляваме една много ограничена общност. Последните три дни бяха изключително болезнени. — Басет поклати глава и извърна поглед от камерата.
— Как вие лично възприехте смъртта на своите колеги?
— Скърбя дълбоко. Лягаш си една вечер и на сутринта се събуждаш, за да разбереш, че трима души, с които си работил повече от трийсет години, са брутално убити. Потресаващо е.
— Зная, че тази седмица ще бъде тежка за вас, но какви са плановете ви за възстановяване на законодателната сесия на Конгреса?
— Ще посветя полагаемото се време за печал и възпоменание на тези държавни мъже и после ще се обърнем към президента за насоки. Президентът Стивънс е много умел лидер, с негова помощ ще продължим напред и отново ще се посветим на управлението на тази страна.
— Господин Басет, всички вече знаят за писмото, изпратено до медиите от групата, която поема отговорността за убийствата. Из града се носят слухове относно автентичността му. В речта си онази вечер президентът дори спомена нещо по този въпрос. Можете ли да хвърлите известна светлина?
— Доколкото ни е известно, писмото е изпратено от групата, извършила убийствата. Писмото е с марка от деня преди убийството и упоменава и тримата загинали. Реалният въпрос понастоящем е причината, поради която са били извършени тези убийства.
Водещият се приведе напред:
— Искате да кажете, че убийствата не са извършени по причината, изтъкната в писмото?
— Точно това разследваме.
— Какво ви кара да смятате, че писмото не е онова, което изглежда?
— ФБР има доста подозрения по отношение на времето на тези убийства.
— Защо?
Басет се поколеба за миг.
— Те не са убедени, че убийствата са извършени единствено по причините, упоменати в писмото.
— Кои факти подкрепят това становище?
— ФБР твърдо пазят мълчание по този въпрос и аз съм сигурен, че вие разбирате защо. Всичко, което знам на този етап, е, че те са получили някаква информация, според която убийствата са извършени по причини, различни от тези, упоменати в писмото.