— Какво, по дяволите, целят тези хора? — изстена Роуч.
— Каква информация? — продължаваше водещият.
Басет свъси вежди.
— Не мога да я разисквам точно в този момент.
— Ако не можете да ни кажете какво са научили от ФБР — вметна заядливо другият журналист, — можете ли поне да ни обясните какви са предположенията им за действителния мотив на деянието?
Басет се размърда неловко на стола си. Гарет и президентът го бяха уведомили накратко за плана. Според него възможността убийствата да са извършени с цел сваляне правителството на Стивънс звучеше правдоподобно. На този етап и в този град всичко беше възможно. Онова, което му причиняваше дискомфорт, бе преднамереното изкривяване на истината относно мнението на ФБР за причината за атентатите. Но Басет отдавна вече се бе научил да не се задълбочава. Беше му по-леко на съвестта, ако не разсъждаваше много. Без особено чувство за вина или неудобство той поднесе готовия отговор:
— По мнение на ФБР тези убийства са били извършени с цел осуетяване прокарването на президентския бюджет.
Прекъснаха за реклами и Роуч изключи телевизора. Докато вървеше към вратата, за пореден път изруга.
Майкъл O’Pypk седеше във всекидневната си в компанията на Лиз и Шеймъс, пристигнал рано същата сутрин. Двамата мъже гледаха предаването с раздразнение. Лиз пишеше на лаптопа си. Трябваше да е готова с материала до пет следобед.
— Господин Басет — започна единствената жена в студиото, — не бих желала дори за миг да си помислите, че оправдавам тези убийства, но те насочиха общественото внимание към някои реформи, които американският народ отдавна иска. Идеята за ограничения на мандата среща одобрението на почти 90 процента, 80 процента искат балансиран бюджет. Всички са съгласни, че националният дълг трябва да бъде снижен, а това писмо изразява становище, което никой във Вашингтон не желае да коментира — съкращаване на разходите за социално осигуряване и медицинско обслужване. Ужасна трагедия е, че трима наши държавници са убити, но е възможно това в някакъв смисъл да се окаже от полза, ако принуди вас и вашите колеги да направите някои необходими според мен закъснели — реформи.
Басет пое дълбоко дъх. Бяха очаквали такъв въпрос. Замълча за миг и се взря в журналистката.
— Бих искал да се опитате да обясните на съпругите, децата и внуците на тези трима мъже какво добро може да произлезе от това. — И поклати глава с възмущение.
— Не отричам ужасната трагедия на семействата на жертвите. Питам само какво ще коства на ръководителите на тази страна да проведат реформите, които американският народ желае? Ако тези убийства не ви провокират към действие, какво би го сторило?
— Ние дори не знаем дали тези искания са действителни. Както вече ви казах, ФБР смятат, че целта на това писмо е дезинформация… и освен това ненавиждам факта, че дори не сме имали време да погребем тези достойни мъже, а вие говорите за раболепничене пред техните убийци!
— Господин Басет, не говоря за раболепничене пред когото и да било! Само питам дали възнамерявате да осъществите някои реформи, които американският народ иска.
— Мога да отговоря категорично, не! Правителството на Съединените американски щати никога досега не е преговаряло и няма да преговаря с терористи.
— Никой не иска от вас да преговаряте с терористи. Обсъждаме евентуалното осъществяване на няколко прости и доста закъснели реформи.
Басет поклати глава.
— Управлението на тази страна е сложна и трудна задача. Няколко „прости реформи“, както се изразихте, няма да решат проблемите ни. — Обърна се към водещия: — Бих искал да добавя, че нещата не са толкова черни, колкото някои хора се опитват да ни внушат. Икономиката е силна, бюджетният дефицит е снижен в сравнение с периода на управление на предишната администрация…
— Значи смятате да продължавате да не правите нищо? — прекъсна го журналистката.
— Не. Планираме при първа възможност да възобновим сесията на Конгреса, след като отдадем дължимата почит на загиналите си колеги, и да прокараме бюджета на президента. Един бюджет, бих добавил, който американският народ желае.
О’Рурк стана от дивана и хвърли дистанционното в скута на Лиз.
— Какво трябва да се случи, та тези хора да се научат? Шеймъс, искаш ли да се поразходим?
Дядо му кимна и стана от стола си. Майкъл излезе и след миг се появи с две палта и каишката на Дюк. Подаде палтото на Шеймъс и се наведе да закачи каишката за нашийника на кучето. Изправи се и хвърли поглед към Лиз, която се бе втренчила в телевизора.