Тази тиха, успокояваща и изпълнена с любов част от съществуването на Томас Стансфийлд изчезна съвсем неочаквано. Сара Стансфийлд напусна живота твърде бързо. При рутинен преглед й откриха тумор. Когато я оперираха, установиха, че ракът вече се е разпространил в цялото й тяло. Два месеца по-късно Сара почина. Това бяха двата най-болезнени месеца в живота на Стансфийлд. Това, че се изявяваше в професия, където чувствата се считаха за признак на нестабилност, професия, където твърдите и неподдаващи се на емоции хора играеха сериозна игра, не му помогна особено. Когато Сара почина, Стансфийлд бе работил като директор на Управлението около година. И точно когато бе постигнал върха в службата си, той загуби най-важния човек в живота си.
След погребението на Сара прекара няколко дни с дъщерите си и трите си внучета. После ги качи на самолета и се върна на работа. Дори три години по-късно Сара често спохождаше мислите му. Болката бе изчезнала и бе заместена от спомени, тежка работа и пътувания, за да се види със своите дъщери и внуци.
Стансфийлд беше прецедент в летописа на директорите на ЦРУ. Той нямаше военен опит, не беше юрист или политик и не беше завършил никой от престижните университети в североизточните щати. Стансфийлд бе започнал работа в ЦРУ в средата на петдесетте, след като се дипломира в Университета на Южна Дакота. Той притежаваше нещо, което се ценеше високо — владееше свободно три езика: английски, немски и руски. Беше отгледан във ферма в Южна Дакота по време, когато телевизията не бе завладяла цялото внимание на хората. Родителите му — емигранти от Германия и Русия — предадоха на децата си езика, обичаите и фолклора на своята родина. Стансфийлд бе един от най-продуктивните агенти на ЦРУ през петдесетте и шейсетте години. През 70-те той беше в разузнаването, в началото на 80-те — главен представител на Управлението в Москва. В края на 80-те стана заместник-директор. Смяташе, че е достигнал най-високото стъпало в йерархията. До момента, когато предишният президент извърши нещо, което учуди всички. През периода на разпадането на Съветския съюз ЦРУ разчиташе твърде много на техническа информация. Тя, разбира се, беше ценна, но далеч не толкова, колкото един добре внедрен агент можеше да осигури. През втората година от управлението си президентът се сблъска с първата криза в националната сигурност и бе принуден да отчете факта, че неговите разузнавателни агенции не са в състояние да му осигурят необходимите сведения. Всички тези спътници и разузнавателни самолети за милиарди долари не можеха да му кажат онова, което имаше нужда да знае. Трябваше му човек отвътре.
Затова президентът създаде група със специално предназначение и ги помоли да изготвят стратегия за преодоляване на този недостатък. Стансфийлд беше включен в тази група, което според него бе просто губене на време и енергия. След месеци късни съвещания и продължителни дебати групата със специално предназначение представи пред президента изводите си. Твърдяха, че Америка трябва да увеличи в глобален аспект човешките си ресурси в разузнаването. Предупредиха го, че това ще отнеме доста време и че ще минат вероятно между шест и десет години, преди да се регистрират първите осезаеми резултати от техните усилия. За учудване на Стансфийлд президентът не само прие, но и реши, че понеже настоящият директор на ЦРУ ще се пенсионира скоро, би било разумно да се назначи човек, който си дава сметка за значението на човешкия фактор.
Някои хора се засегнаха, че бяха подминати за поста. Но Стансфийлд бе спечелил отличията си, рискувайки собствения си живот в изпълнение на задачи зад Желязната завеса, се бе издигал постепенно и бе дочакал времето си.
Телефонът зазвъня и Стансфийлд хвърли поглед над очилата си, за да види на коя линия. Лампичката, която мигаше накрая вдясно, му подсказа, че става въпрос за частен разговор. Той вдигна слушалката.
— Том, Браян Роуч на телефона. Извинявай, че те безпокоя в неделя вечер, но ми е нужно да се консултирам с теб за някои неща.
Не беше необичайно Роуч да звъни на колегата си по ранг в ЦРУ, но тази вечер се чувстваше малко неловко.
— Никакъв проблем, Браян. Просто се опитвам да си подготвя добро начало за другата седмица. С какво мога да ти услужа?
След продължителна пауза Роуч отвърна:
— Том, необходимо ми е да ти задам няколко въпроса и ако не искаш да отговаряш, моля те, просто ми кажи.