— Какво, за Бога, прави този глупак? — изкрещя Гарет.
— Успокой се, Стю, това се очакваше. Не си смятал, че просто ще си седи и ще ни остави да го използваме, нали?
— По дяволите, не, разбира се, но смятах, че поне ще дойде при нас, а няма да се явява пред медиите — заяви ядно Гарет, без да откъсва поглед от екрана.
— По-спокойно, ние вече постигнахме онова, което искахме. Анкетите сочат десет пункта в наша полза. Хората смятат, че има някаква грандиозна конспирация, която цели унищожението на техния президент. Пресата прегърна тази история и ще я лансира, независимо какво дрънка Роуч. Ще пуснем Монкър да направи изявление, в което да поясни, че има грешка в тълкуването. Въпросната информация е открита не от ФБР, а от друга разузнавателна агенция. Тогава те ще решат, че е ЦРУ, и толкова по-добре. Освен това можем да използваме тази стъпка на Роуч в наша полза. Той отправи първия изстрел. С известно изтичане на информация към когото трябва пресата ще публикува истории, в които се подмята, че отношенията между Белия дом и Роуч са обтегнати и ако той не напредне в разследването на тези убийства, нещата ще станат твърде неудобни за него. Като се добави фактът, че нашите приятели от медиите ще бъдат повече от готови да посекат светец като Роуч, до един месец ще държим в ръце оставката му.
В непривичен изблик на чувства Нанс се усмихна на Гарет, който му отвърна със същото.
13.
Микробусът на „Бел Атлантик“ беше паркиран на Ню Хампшър Авеню, недалеч от Дюпон Съркъл. Двамата мъже в него за последен път провериха дегизировката и снаряжението си. Върху негърските перуки носеха жълти пластмасови каски. Бяха облечени в сиви работнически комбинезони със знака на „Бел Атлантик“, пришит върху левия джоб. Те взеха чантите си, слязоха от микробуса и без да бързат, се спуснаха по стълбите към станция на метрото. Взеха влака за Юниън Стейшън. След пет минути пристигнаха, слязоха от мотрисата, проправиха си път между хората и продължиха по тесния перваз, минаващ отстрани на тунела. Петнайсетина метра по-нататък спряха пред една врата. По-ниският мъж се зае с ключалката. Двайсет секунди по-късно преминаха през сводест портал, водещ към система подземни тунели. Там, където се озоваха, имаше предимно телефонни линии и битови тръбопроводи. Канализационните тръби се намираха в друга система и минаваха още по-надолу в земята. Докато вървяха през четвъртития циментов тунел, по-високият трябваше да наклони глава настрани, за да не се удари в лампите, разположени през петнайсетина метра. Няколко пъти завиха вляво и вдясно и след около три минути се озоваха пред друга врата. По-ниският отново се зае с ключалката. Когато приключи с шперца, отвори вратата и постави парче лепенка върху езичето. Двамата мъже влязоха в подземния етаж на дванайсететажна административна сграда и оставиха вратата да се затвори след тях.
По-ниският тръгна към стълбището и изчезна. Другият се запромъква през мрежата от тръби и подпорни елементи, докато накрая намери това, което търсеше. Отстрани предпазния стоманен капак от главната тръба на вентилационната система на сградата и го сложи на земята.
Другият се беше качил на шестия етаж на административната сграда. Помещенията бяха дадени на наематели. На горните пет етажа се помещаваха офисите на юридическа фирма, а останалите бяха заети от рекламни кантори и различни други фирми. Мъжът отвори вратата към стълбището и се огледа. Не видя никого, спокойно тръгна по коридора и спря пред третата врата вдясно. Остави чантата си на пода и се зае с ключалката. Бързината не беше решаваща, важното бе да се действа хладнокръвно. Не се притесняваше, че някой от служителите може да го види. Ако се случеше, за никого нямаше да изглежда странно, че служител от телефонната компания влиза в празен офис.
След като се справи с ключалката, той се озова в стаята и отиде до боядисания прозорец. Подпря се на коляно, остави чантата и извади съдържанието й, като внимателно го подреди на пода. Сглоби пушката за по-малко от минута и постави в патронника патрон с нитроглицеринов връх. Двайсет секунди по-късно пушката вече беше закрепена на върха на триножник. Убиецът нагласи оптическия мерник пред лявото си око и се загледа във входа на сградата отсреща. След това включи лазерния прицел и върху боядисания прозорец се появи малка червена точка. Той фиксира пушката, извади от сака инструмент за рязане на стъкло и постави центъра на вакуумпомпата върху червената точка. С дясната ръка бавно завъртя режещия елемент по посока на часовниковата стрелка, но вместо да измъкне изрязаното парче, омота края на тънка жица около инструмента за рязане, а другия й край — около единия крак на триножника.